Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 136

— Боже! — простена старата Крауфорд. — Майко Богородице и всички светци! — старицата вече проумяваше какво има предвид Корбет.

— Лесна работа — продължаваше Корбет. — Питъркин предава съобщението. Скоро след това откриват тяло на младо момиче някъде в полето…

— Питъркин не може и муха да убие — прекъсна го старата Крауфорд.

— Не казвам, че може. Но Питъркин вече е паднал в капана. Сигурно се е досещал, че жертвата е същото онова момиче, на което е предал съобщение. Но не е можел да каже на никого. Следващия път, когато Маскирания го е намерил, му го е напомнил. И така — въздъхна Корбет. — Питъркин вече е бил много изплашен. Ужасяващият маскиран мъж е стегнал здраво примката около врата му. Ако си признае, какво ще последва, кой ще му повярва? Хората ще започнат да го сочат с пръст. Нямало да е първият, който ще увисне на градската бесилка.

Челюстта на Питъркин вече трепереше. Тръпки разтърсваха и цялото му тяло, и той жалостиво протягаше ръка към старата Крауфорд.

— Той е само един идиот — повтори старицата.

— Не е чак такъв идиот, майко Крауфорд. И го знаеш! Не си ли се чудила как така Питъркин си е купил захаросан плод или дрънкулка от пазара?

— Хората са милостиви — тросна се тя.

— Не се и съмнявам — заяви Корбет. — Но да се върнем пет години назад. Сър Роджър Чапълс е обвинен в убийство. Умира на бесилката. Изведнъж убийствата на момичета секват, а с тях и срещите с Маскирания, поне предполагам, че са спрели. Но в края на миналото лято Маскирания се появява отново. Питъркин няма избор и се подчинява на нарежданията му. Така е предал съобщение и на коларската дъщеря Елизабет, нали?

Старата Крауфорд сграбчи ръката на Питъркин.

— Нямаш доказателства — прошепна тя на Корбет. Протегна ръка и взе да милва лицето на Питъркин.

Корбет се зачуди каква ли е връзката помежду им? Кръвна ли беше? Всички в Мелфорд играеха роля. Блайдскот, надутият главен помощник на шерифа, Адела, безочливата кръчмарска слугиня. Защо да си нямат роли старата Крауфорд и Питъркин? Тя, която се прави на изкуфяла старица, но чийто ум е остър, а паметта й ясна като на всеки друг. Ами Питъркин? Всъщност той водеше приличен живот, беше бавен в мисленето, но не и идиот, за какъвто се представяше.

— Могат да те обесят, Питъркин — проговори Ранулф, учуден как господарят му е стигнал до тези изводи.

— Какво говориш? — озъби се старата Крауфорд. — Не могат да обесят Питъркин!

— Напротив — отговори остро Ранулф. — А ти ще висиш до него. Не знаеш ли какво значи „съучастник“? Сър Хю има право. Дори ще се намерят такива, които ще набедят Питъркин за убиец. По лицето му ще познаеш, че всичко това е истина.

— Можеш да увиснеш на въжето — приведе се напред Корбет. — Сигурно си се досещал за истинските намерения на Маскирания. Но пък си бил и уплашен, нали? След първото убийство вече не си имал друг избор — погледна към старата Крауфорд. — Чудя се какво ли знаеш ти? Казвал ли ти е или поне намеквал ли ти е Питъркин за това, което е ставало? Помагала ли си и ти на Маскирания, съветвайки Питъркин да мълчи? А си знаела, че Питъркин не може да убие и муха. Ще ти кажа още нещо важно — натърти Корбет. — Ако Питъркин каже истината, ще бъде възнаграден. Ще получи сребърни монети и писмо с кралския печат, в което ще пише никой да не го закача. А когато пристигне новият свещеник… — Корбет замълча, да беше си прехапал езика — … след години, разбира се, да се отпусне малка годишна издръжка за Питъркин и майка Крауфорд от хазната на енорията. Съгласни ли сте?