Читать «Звънарят от Оксфорд» онлайн - страница 86

— Аз… — заекна Трипъм. — Ние бихме искали да възразим… Шерифът ни каза, че в „Спароу Хол“ се въвежда вечерен час от здрач до зори. Наистина ли е необходимо това?

Корбет сви рамене.

— Това ще решите вие и университетът — отвърна той. — Но Малтоут, който беше кралски служител, беше убит. Освен това част от вашите студенти, мастър Трипъм, ще бъдат обвинени в разврат и може би дори в практикуване на черна магия.

— Ние не носим отговорност — отсече Трипъм — за личния живот на всеки студент.

— Но аз отговарям за живота на кралските служители. Още повече — повиши глас Корбет, — че на връщане бях нападнат отново. Камък от прашка едва не ме улучи в главата.

— Ние всички бяхме тук — разпалено се защити Трипъм. — Сър Хю, през цялата сутрин никой не е напускал колежа. Проведохме събрание в салона, за да решим какво да правим с Ап Томас и неговите приятели.

Корбет прикри изненадата си.

— Убеден ли си, мастър Трипъм?

— Всички можем да се закълнем — рязко се намеси лейди Матилда. — Можеш да разпиташ и прислужниците, които ни донесоха вино и сладки. Откакто станахме сутринта и отидохме на литургия в параклиса, никой не е напускал „Спароу Хол“. И доколкото знам, сър Хю, никой не е напускал колежа и снощи, когато някой е убил слугата ти.

— Не искам тялото на Малтоут да бъде облечено тук — заяви Корбет, без да обръща внимание на избухването й. — Трябва да бъде изпратено в абатството Осни, за да го балсамират.

— Норис ще го закара там — отвърна Трипъм. — Колко дълго ще останеш тук, сър Хю? Колко още ще продължи това?

— Докога ще се ровиш в живота ни? — рязко попита Барнет.

— Докато разбера истината — отвърна Корбет, жилнат от арогантността му. — Какво ще кажеш за себе си и за твоите тайни, мастър Барнет?

Озлоблението изчезна от пълното, мрачно лице на Барнет.

— Какви тайни? — объркано попита той.

— Ти си светски човек — продължи Корбет, макар да му се искаше да си беше държал езика, — а помагаш на просяците и си добре познат на брат Анджело от болницата „Сейнт Осит“. Защо човек като теб се занимава с отрепките?

Барнет сведе очи.

— Онова, което мастър Барнет дава на бедните — промърмори Трипъм — си е негова работа.

— Уморен съм — каза Барнет и се огледа. — Омръзна ми всичко това. Омръзна ми този Звънар. Омръзна ми да погребваме хора като Ашъм и Пасърел и ми омръзна да уча студенти, които нито разбират, нито харесват онова, на което ги уча. — Той впи поглед в Корбет. — Радвам се, че Ап Томас е бил арестуван — продължи Барнет, без да обръща внимание на възклицанията на колегите си. — Той е нагъл негодник. Не съм длъжен да ти отговарям, писарю, но ще го направя. — Той се изправи, отблъсквайки ръката на Чърчли, който се опитваше да го спре. Разкопча робата си и ризата под нея. — Цял живот се стремих към знанието. Обичам хубавото вино, тъмната сласт в чашата кларет и младите момичета с тънки кръстчета и сочни гърди. — Той продължаваше да разкопчава ризата си. — Аз съм богат човек, Корбет, единствен син на баща си, който ме обожава. Чувал ли си тази фраза от Евангелието: „Използвай парите, дори да са нечисти, за да помагаш на бедните, за да пребъде душата ти във вечността, след като умреш“.