Читать «Звънарят от Оксфорд» онлайн - страница 52

— Но ти не знаеш кой е той, така ли? — попита Корбет.

— Демон от ада! Таласъм, който не е приключил делото си.

— И ти видя нещастния Пасърел да умира?

Магдалена вдигна поглед и в очите й проблеснаха лукави искрици.

— Бях коленичила пред прозорчето си — отвърна тя. — Гледах Божествената светлина. — Тя посочи към олтара. — Чух вратата да се отваря и една тъмна сянка се промъкна като крадец в нощта. Да, точно така стана. Беше напрегнат като струна. Глупакът Пасърел изпи виното и умря в грях пред лицето на Всемогъщия. О! — Тя затвори очи. — Колко ужасно е за грешната душа да попадне в ръцете на Живия Бог!

— Каква беше сянката? — попита Корбет.

Сега Магдалена беше вперила поглед в сребърната монета в ръката му.

— Не можах да я разгледам — уморено отвърна тя и се изправи. — Казах достатъчно.

Корбет й подаде монетата и отшелницата отново тръгна нагоре по стълбите. Отец Винсънт ги изведе от църквата.

— Какво стана с каната и чашата? — попита Корбет.

— Изхвърлих ги — отвърна свещеникът. — Не бяха нищо особено, такива можеш да видиш във всяка кръчма.

Корбет му благодари. Тръгнаха по пътеката към гробището и излязоха през портата на църковния двор.

— Ще хапнем ли нещо? — с надежда попита Ранулф.

Корбет поклати глава.

— Нека първо посетим „Сейнт Осит“.

— Тук не научихме нищо — обяви Ранулф.

— Аз научих — усмихна му се Корбет.

Един пътуващ търговец ги упъти и те завиха по Броуд Стрийт. Денят беше хубав. Улиците бяха претъпкани с каруци с храна, бурета и бъчви, врява от многобройните сергии и магазини изпълваше въздуха. Някъде удряха чукове, на друго място сглобяваха бъчви, от кръчмите се носеше дрънчене на съдове. Мъже, жени и деца се движеха на групи по улицата, блъскаха се и се бутаха. Къщите от двете страни бяха наклонени напред и разкривените им стени бяха подпрени със стълбове, които допълнително затрудняваха разминаването. Каруцари и момчета, бутащи ръчни колички, се ругаеха и караха помежду си. Носачи, потънали в пот под тежкия си товар, се опитваха да си пробият път с обелени върбови тояги. Тлъсти търговци, стиснали кесии с пари, обикаляха сергиите и магазинчетата. Странстващи продавачи с овесени на вратовете подноси се опитваха да продадат джунджуриите си на всеки срещнат, включително на Корбет и Ранулф. Веднъж се наложи Корбет да спре и избута Ранулф във входа на едно магазинче. Чиракът, който реши, че са дошли да купуват, ги задърпа за ръкавите и ги принуди набързо да продължат.

— Тук винаги ли е така? — прошепна Ранулф.

Отговорът на Корбет беше удавен от крясъците, които пронизваха въздуха.