Читать «Звънарят от Оксфорд» онлайн - страница 50

Когато литургията свърши, Корбет разпита отец Винсънт.

— Значи рисунките ти харесват? — зарадва се свещеникът. — Той свали филона си и го сгъна внимателно, преди да го сложи на стълбите на олтара.

— Да, много са оригинални — отвърна Корбет.

— Аз лично ги нарисувах — каза тържествено отец Винсънт. — Боя се, че не съм много добър художник, но на млади години бях ловец, лесничей на кралска служба в Уудсток. — Свещеникът приключи със събличането и угаси свещите на страничния олтар. — Значи ти си кралският писар, така ли? — попита той. — Толкова много хора идват тук! Но едва ли си дошъл да се любуваш на картините ми, а по-скоро да ме разпиташ за горкия Пасърел, нали?

Свещеникът го поведе надолу по стълбите и посочи вратата в преградата пред хора.

— Там беше паднал мъртъв горкият човечец! Лицето му беше подпухнало, тялото му сгърчено в агония. — Той почука Корбет по рамото и посочи към Малтоут. — Ако иска, може да седне някъде. Изглежда още не се е събудил.

Малтоут се подчини с радост, а отец Винсънт поведе Ранулф и Корбет към главния олтар.

— Тук оставих Пасърел. Дадох му кана вино и поднос с храна. Той не беше много разговорлив, затова го оставих сам. Предупредих тълпата студенти, които го преследваха, че ако не напуснат Божия дом, ще ги отлъча на място. Оставих страничната врата отключена и си легнах.

— Не заспивай! — проехтя глас. — Не заспивай и бъди готов! Сатаната е като ревящ лъв, който броди в мрака и търси кого да погълне!

Ранулф се обърна с ръка на камата при този вик, който прокънтя като камбана из църквата.

— Това е Магдалена, нашата отшелница — извини я отец Винсънт.

Корбет се загледа в странната, подобна на кутия постройка, иззидана над главния вход. Тя му напомни на хранилката, която Мейв беше направила и поставяше на едно дърво за птиците през зимата.

— Нищо ли не знаеш за убийството на Пасърел? — попита той.

— Абсолютно нищо.

— Магдалена не е ли могла да те предупреди?

— Тя е почти луда — прошепна отец Винсънт. — Както казах, дадох на Пасърел храна и отидох да си легна. Страничната врата беше отключена, за да може да излезе, ако иска да се облекчи.

— И той нищо ли не ти каза? — настоя Корбет. — Не ти ли обясни защо така внезапно е избягал от „Спароу Хол“?

— Не, беше просто един уплашен човечец — отвърна отец Винсънт, — който хленчеше, че е невинен.

Корбет погледна през рамо и видя, че Ранулф се опитва да събуди Малтоут.

— Малтоут! — нареди той. — Върни се в „Спароу Хол“ и ни чакай там.