Читать «Звънарят от Оксфорд» онлайн - страница 115

— Дори да е било така — отвърна лейди Матилда, — как можеш да го докажеш?

— Епълстън си е бил легнал. Сутринта възнамерявал да отиде в колежа — бил си е приготвил чисти дрехи. Но имал рана до устата и когато сте притиснали възглавницата към лицето му, сте я разкървавили. После си обърнала възглавницата и си я сложила под останалите. Опитвайки се да инсценираш самоубийството на Епълстън, си допуснала ужасна грешка.

— Колко проницателно — подразни го лейди Матилда. — Но къде са истинските доказателства? Онези за пред съдиите?

— Ти чу някои от тях.

— Пълни глупости — презрително каза лейди Матилда. — Можеш да ровиш колкото си искаш, мастър Гарван, но няма да намериш никакви вкусни мръвки.

— О, още не съм започнал — отвърна Корбет, оглеждайки стаята. — Ще накарам да те затворят в избите, лейди Матилда. После със сър Уолтър ще претърсим тази стая. — Той се усмихна в лицето й. — Най-накрая ще намерим доказателствата, които търсим — перо, мастило, пергамент. А и забравих да ти кажа, отшелницата в църквата „Сейнт Майкъл“, онази, от която ти се иска да се беше отървала… — Корбет я погледна дръзко, за да прикрие лъжата си. — Видяла е мастър Мот да влиза в църквата с отровното вино.

Лейди Матилда отметна глава.

— Беше тъмно като в рог! Как някой би могъл да види нещо?

— Кой казва, че отшелницата е била в килията си? — излъга Корбет. — Била е близо до вратата. Описа ми мъжа и това със сигурност е бил мастър Мот. После си спомни — продължи безмилостно писарят, — че същият човек закачал прокламациите на вратата на църквата.

— Лъжеш!

— Не. — Корбет пое дъх и се приготви да изрече най-голямата си лъжа. — През нощта, когато мастър Мот отишъл до „Сейнт Майкъл“, изпуснал чука. Магдалена чула шума и слязла от килията си. Погледнала през една пролука и го видяла: тъмната наметка и качулка, невинното момчешко лице. — Корбет се изправи на крака, за да се разкърши. — Ще ти кажа какво ще стане сега, лейди Матилда. Ще се явя пред кралските съдии и ще им представя доказателствата, които ти изброих. Може би няма да издадат заповед за ареста ти, но със сигурност ще се заинтересуват от мастър Мот. — Той се облегна на стола. Ранулф продължаваше неотклонно да се взира в лейди Матилда. — Познаваш нрава на краля — продължи Корбет. — Той ще бъде безмилостен. Мастър Мот ще бъде откаран в тъмните, влажни подземия на Тауър и инквизиторите ще получат заповеди да изтръгнат всичко от него.

— Но той е глухоням! — извика лейди Матилда.

— Той е съзнателно злонамерен — отвърна Корбет. — И твой съучастник в убийствата.

— Той уби Малтоут — заяви Ранулф и пристъпи напред. — Уби приятеля ми. Имаш думата ми, лейди Матилда, че ще се присъединя към инквизиторите на краля. Те ще го разпитват, докато мастър Мот не признае истината.

— Искаш ли това да се случи на мастър Мот? — тихо попита Корбет.

Лейди Матилда поклати глава.