Читать «Гибелен грях» онлайн - страница 112

— Ами отец Бенедикт? — попита Кейд и напомни за присъствието си.

— Подозирам, че лейди Съмървил е говорила с него. Може дори да му е разказала за подозренията си, че онзи, който убива проститутките в Лондон вероятно е една от посестримите й — Корбет погледна към лейди Мери Невил. — Шокът от откритието е накарало лейди Съмървил да нарисува карикатура за случващото се в Уестминстър. Вероятно монасите тук са били разпуснати, още повече, че са приютили при себе си кръвожаден вълк. Това също обяснява защо лейди Съмървил е искала да напусне ордена „Сестрите на света Марта“.

— Но защо убиецът е заподозрял лейди Съмървил? — попита Ранулф.

— По пътя на умозаключението и на логиката. Лейди Съмървил си мрънка загадъчни поговорки, за които само убиецът е наясно какво именно означават и, може би, убиецът си е дал сметка за грешката, която е допуснал с връщането на дрехи с петна от кръв. Най-вече расото, защото е било предназначено за някой, доста висок на ръст. Убиецът е наблюдавал лейди Съмървил и е видял накъде отива. Лейди Съмървил не е могла да говори с братята в абатството, а пък и разказът й е бил твърде недостоверен, за да привлече вниманието на някой от управниците, била е отчуждена и от собствения си син, затова единствено й е оставал логичния избор — отец Бенедикт.

— Прав е — намеси се лейди Мери, вперила очи във Фицуорън. — Прав е.

Гласът й се изпълни с гняв.

— Лейди Съмървил и отец Бенедикт бяха много близки.

— Да, да, вероятно са били — отговори Корбет.

— Всичко се подрежда в картината — отбеляза Ранулф, стана от стола си, отиде и застана зад лейди Фицуорън. — Предимствата на нашия убиец са били две: монашеското облекло, можела е да иде навсякъде, и като една от ордена „Сестрите на света Марта“ е била наясно коя от проститутките е била по-уязвима, къде са живеели, навиците им, обстоятелствата в живота им. Пък и коя жена гледа на друга жена като на заплаха.

Ранулф се приведе към стола на жената и я хвана за китките.

Фицуорън се съпротивляваше изкривила лице.

— Копеле! — просъска тя. — Махни си ръцете от мен!

Ранулф измъкна ръцете на лейди Катрин от ръкавите на роклята й и погледна изненадано към Корбет, там нямаше кама.

Корбет се взираше в изражението на грозното, старческо лице, пълно с отровна ненавист. Тя е луда, помисли си. Като всички убийци беше допуснала някаква зараза да предизвика разложение дълбоко в душата й и да отрови всяко кътче на съзнанието й. Фицуорън го погледна с очите на злобна кавгаджийка, чието лошо поведение е разкрито.