Читать «Гибелен грях» онлайн - страница 111

— Подпалвачът може да го е купил! — озъби се Фицуорън.

Корбет се подготви вътрешно за лъжата, която щеше да изрече.

— А, да, но в тъмницата Нюгейт има мъж на име Падликот, осъден е на смърт, заради обира на кралската хазна. Чули сте вече за това, нали? Бил е в земите на абатството в нощта, в която е изгоряла къщата на отец Бенедикт. Видял те е, лейди Фицуорън, да хвърляш гърне с олио през прозореца на отец Бенедикт.

— Той е лъжец и мошеник! — изсъска тя. — Кой ще му повярва?

— Кралят, като начало. Падликот няма защо да лъже за теб. Не търси помилване или прошка. И за двете и дума не може да става. Познал те е, лейди Фицуорън.

Лицето на старицата с благородна кръв загуби от безсрамното си високомерие. Корбет се надвеси над нея, като в себе си се молеше казаното от него с такава увереност да предизвика признание.

— Дори да не повярват на историята на Падликот — продължи той тихо, — видели са те и други. Спомняш ли си проститутката Джудит? Според мен си се криела в голям гардероб на таванската й стаичка, така ли е? Отворила е вратата и ти си я нападнала с ножа. Не си останала да обезобразиш тялото й, защото е крещяла, но лейди Фицуорън, тя е оцеляла и сега е под защитата на краля. Мастър Кейд ще се закълне в казаното.

Помощник-шерифът, който се беше втренчил с отворена уста в лейди Катрин, тържествено кимна.

— Тя също те е познала — настоя Корбет. — Уловила е уханието на парфюма ти и е зърнала лицето ти. Джудит е оцеляла, защото се е разкрещяла, когато си се опитала да я убиеш.

Лейди Фицуорън се отдръпна, просъсквайки и мърморейки на себе си.

— Мога да продължа — добави Корбет. — Проститутката Агнес, онази, която си убила в църква до Грейфрайърс, също е видяла лицето ти на излизане от къщата, в която е умряла приятелката й. Предполагам, че тъкмо е щяла да изпрати бележка на лейди де Лейси, тук в Уестминстър, но момчето е изхвърлило бележката в канала. Някак обаче си научила, че момичето представлява опасност. Тя те е видяла, може би и ти също си я видяла. Както и да е, измайсторила си една бележка, вероятно с почерка на де Лейси и преоблечена като монах, си я пъхнала под вратата й. Бедното момиче е паднало в капана. И през ум не й е минало, че убиецът й ще я примами, за да я убие на осветена земя. Тя е една от малкото, които не са убити на тринайсето число на месеца. Понеже те е видяла да си тръгваш от жилището на една от жертвите, се е наложило Агнес да замълчи бързо завинаги. Що се отнася до лейди Съмървил…

— Не е възможно — прекъсна го лейди Мери, — защо ще й е на лейди Фицуорън да убива една от своите посестрими и бедния отец Бенедикт?

— Права си да мислиш, че извършителят и на двете убийства е един и същ. Нашият убиец се е обличал като монах. Носел е сандали, плащ и качулка на бенедиктински монах. Вземал ги е от вестиария, който се намира до този катедрален съвет. Мога само да предполагам, но подозирам, че докато е чистела и прала монашеските одеяния, лейди Съмървил се е натъкнала на монашеска качулка, или расо, които са били изцапани с кръв, дори може да са ухаели на женски парфюм. Естествено е била озадачена, това обяснява и защо постоянно е повтаряла: „Расото не прави монаха“. Не е влагала глупава морална поука за братята монаси, макар Бог ни е свидетел, че май се е оказала права, думите й са имали съвсем буквален смисъл. Само защото някой надява качулка и расо, това не означава, че се превръща в монах.