Читать «Принцът на мрака» онлайн - страница 2

Когато стъпките на нощната стража заглъхнаха, той оправи наметалото си, сграбчи камата и продължи напред.

Прокаженият просяк се беше свил, както обикновено, в ъгъла на уличката, срещу къщата.

— Наред ли е всичко? — попита Юдо.

Едва различаваше сгърчения силует на просяка, сгушен в робата си, но видя как посребрената му глава кимна лекичко, а костеливата ръка се протегна за обичайното възнаграждение. Прикривайки отвращението си, Юдо преглътна, хвърли му монета и пристъпи безшумно към вратата на къщата. Както беше уговорено, тя не беше заключена. Той вдигна резето, промъкна се вътре и се огледа. Покритият с плочи коридор беше тъмен и пуст. Една свещ мъждукаше в месинговия свещник високо на стената и на нейната светлина той бавно заизкачва паянтовото дървено стълбище. Юдо беше доволен от себе си. Късмет беше да открие мистрес (архаична форма на обръщение към омъжена им неомъжена жена. — (Бел. ред.)) Селест, пълничка млада проститутка с розови бузи, дошла съвсем наскоро от Нормандия. Той беше използвал прелестите й, за да подмами и използва един от писарите на Филип от кралската канцелария в двореца Лувър. Момичето се оказа интелигентно, преструваше се на невинно и обещаваше райски наслади, докато изтръгваше тайна след тайна от наивния французин.

Юдо изкачи стълбите и леко побутна вратата на стаята. Вътре беше тъмно и той застана нащрек. Нещо не беше наред. Селест би трябвало да остави свещта запалена. Шпионинът застина и задуши като куче в тъмнината, присвил очи, за да привикне към мрака. Усети тежкия аромат на парфюм и успя да различи тялото на спящата проститутка върху сламеника под малкия, полуотворен прозорец. Едва тогава се отпусна и се усмихна. Може би момичето беше уморено след тежката нощ. Може би и той щеше да се наслади на някое от удоволствията, с които беше зарадвала французина.

— Селест! — прошепна той. — Селест, аз съм, Юдо.

Думите му увиснаха в тишината.

— Станало ли е нещо? — попита той меко.

Разтревожен не на шега, англичанинът застина, наострил уши за всеки подозрителен шум.

Чу как къщата скърца и стене, но тя беше стара, а просякът на ъгъла със сигурност щеше да го предупреди, ако някой беше влязъл. Юдо извади камата си и отиде до леглото.

— Селест! — прошепна той и силно разтърси момичето. Тялото й се обърна и Юдо разтвори уста в безмълвен писък. Гърлото на проститутката беше прерязано от ухо до ухо. Корсажът на роклята й беше подгизнал от лепкава червена кръв, която се беше съсирила на локвички върху одеялото. Юдо почувства по пръстите си нещо топло и лепкаво. Дишайки дълбоко, той отстъпи крачка назад, после още една, обърна се и хукна към вратата. Внезапно пред него изникна неясна фигура, но Юдо падна на едно коляно и светкавично заби камата си в корема на мъжа. После скочи, блъсна го встрани и хукна надолу по стълбите. Там го очакваше друга фигура, забулена и злокобна. Юдо прескочи последните няколко стълби и се хвърли върху убиеца, запращайки го в стената. После изскочи навън, в тъмната зловонна уличка и погледна към просяка.