Читать «Принцът на мрака» онлайн - страница 5

Слънцето още блестеше силно в ясното небе. Тревата от двете страни на пътеката изглеждаше като жива от суетенето на полевки и мишки, бягащи от жътварите, огласяна от песните на щурците. Над ловците се носеха радостните трели на чучулига, а в далечните дървета косовете и дроздовете изливаха сърцата си в песен. Мургав парцалив мъж изскочи изневиделица на пътя. Черната коса се вееше като криле на гарван покрай изпитото му лице, дрехите по съсухреното му тяло приличаха на парцали. Принц Едуард вдигна ръка и кавалкадата спря.

Беше го познал веднага — лудият пророк, който през последните дни дебнеше край стените на двореца. Мъжът твърдеше, че е дошъл от Дяволската наковалня, гореща песъчлива местност на юг от Средното море и сега мръсната му, парцалива фигура беше застанала неподвижно на пътя, а очите му горяха като жарава.

— Пазете се! — прокънтя гласът на пророка. — Чака ви смърт и позор! Пазете се от меката уханна плът на блудниците, които се излежават в пухените си постели и крещят от похот. — Огнените му очи отново проблеснаха, трепереща от гняв, костеливата му ръка се вдигна към небето. — Вие, сводници, които се наливате с вино от дълбоките чаши, пазете се! Самата смърт ще пречисти нравите ви! Помнете думите ми, тя броди из тези мрачни гори и скоро ще препусне насам на бледия си кон! Пазете се, блудници!

Облечените в коприна придворни зад принца се разсмяха превзето и се извърнаха. Лудият пророк огледа високия, рус принц, който седеше на коня под златистосиньото знаме на Англия и очите му се присвиха.

— Покайте се! — изсъска той. — Вие, младежи, които жадувате плътта си и намирате удоволствие в забранената любов!

Принцът се усмихна и докосна с ръката си, облечена в пурпурна ръкавица, по-дребния си и мургав другар.

— Той говори за нас, Пиърс.

Съвършените черти на женственото лице на гасконеца, с гладки мургави бузи и елегантно подстригана червеникаво-кафява коса, се изопнаха. Да, той приличаше на невинна девойка, ако се изключат очите му — изненадващо сини като пролетно небе, току-що измито от дъжда. Те бяха безизразни и твърди.

— Не мисля така, милорд — отвърна той.

Принц Едуард поклати глава и извади сребърна монета от кесията си.

— Да се обзаложим, Пиърс. Този човек би трябвало да говори за мен. — Той приглади мустаците си. — Да бъдем откровени, аз съм единственият тук, за когото си струва да се говори.

Пророкът изглежда го чу.

— Ти, Едуард, Уелски принц! — изрева той. — Син на велик баща, наследил името му, но не и величието му. Предупреждавам те, теб и твоя алчен мъжеложец Гейвстън, син на курва! — Гласът на пророка се снижи до шепот. — Сине на вещица, ти идваш от дявола и при него ще се върнеш. Внимавай, принц Едуард, не се обвързвай с него, защото цялата сатанинска армия преследва грешната душа на Гейвстън!