Читать «Принцът на мрака» онлайн
Пол Дохърти
Пол Дохърти
Принцът на мрака
На леля Дорийн и чичо Том Мърфи
от Бишъп Оукланд, Дъръм
ПЪРВА ГЛАВА
Гъста речна мъгла, натегнала от градската жега, беше нахлула откъм Сена, обвиваше сградите и площадите на Париж с призрачните си пипала, подсилвайки зловещия нощен мрак. Вечерната камбана беше отзвучала и сега улиците бяха пусти, с изключение на бродещите котки и отрепките от подземния свят на Париж, които душеха като плъхове в търсене на лесна плячка. Юдо Тайлър, познат като търговец на вино от Бордо, а всъщност агент на Едуард I Английски и на неговия главен шпионин Хю Корбет, се промъкваше тихо с полуизвадена кама по една уличка към тъмната, полуразрушена къща на ъгъла.
Изминалият летен ден беше прекрасен, времето опроверга поличбите на хленчещите пророци, че през първата година от новото столетие огън ще се сипе от небето и земята ще се удави в кръв. Нищо подобно не се беше случило. Юдо беше пристигнал в Париж през лятото на 1300 година и се чувстваше отлично. Разбира се, според английските му господари нещата не стояха така — те настояваха, че Филип IV, кралят на Франция, тайно заговорничи да завземе английското херцогство Гаскония, без да подбира средствата. Главният френски шпионин, сеньор Амори дьо Краон, вече беше в Англия и си вреше носа из тъмните ъгълчета на английския кралски двор в търсене на пикантни поводи за скандал.
Юдо бързо се мушна в един тъмен вход, докато нощната стража, четирима войници с копия и фенери, премина покрай началото на уличката. Шпионинът се облегна на вратата. Да, в Англия имаше достатъчно скандали, мислеше си той, и повечето от тях бяха свързани с Уелския принц и бившата му любовница, лейди Елинор Белмонт, затворена в манастира Годстоу. Но положението беше станало още по-тежко, когато наскоро младият принц беше открил своята истинска любов — не дъщеря на благородник, а мъж — мъжеложецът Пиърс Гейвстън. Дьо Краон щеше да използва това, осъзна Юдо, за да разпали искрите на клюката в шумен скандал. За да превземат Гаскония, французите щяха да унищожат репутацията на принца, а ако това не успееше, каквито си бяха лицемери, щяха да настояват наследникът на английския трон да се венчае за дъщерята на френския крал Изабела, в съгласие с мирния договор, наложен на Англия преди няколко години.
О, французите бяха хитри! И в двата случая крал Едуард беше в капан. Нищо чудно, че господарят на Юдо, Хю Корбет, старши писар в кралската канцелария, го беше засипал с нареждания да разкрие тайните планове на французите. Юдо се усмихна. Бе се справил и със сигурност щеше да получи заслужената си награда. Пърно, беше открил, че в Англия се намира убиец, привърженик на предателския род Монфор, който дебне краля и подготвя смъртта му. Още преди няколко месеца той писа за това направо на крал Едуард, но не получи отговор и затова повтори същото и в последното си съобщение до Корбет.
Шпионинът вдигна ръка и попи потта от челото си. Беше направил онова, което искаха от него, и сега само от краля и Корбет зависеше как ще използват сведенията, които им беше изпратил. Но Юдо беше научил и нещо друго — французите не само планираха да вдигнат шум около бившата любовница на Уелския принц, лейди Елинор Белмонт, но имаха и шпионин в Годстоу, където тя беше затворена…
