Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 539

— Нези! Джондалар е заминал! Не е отишъл някъде из Вълчия бивак, а съвсем си е заминал. И ме е оставил!

— Знам, Айла. Аз го очаквах, а ти?

— Но той дори не се сбогува! Мислех, че ще остане поне до Брачната церемония.

— Айла, това е последното нещо, което би поискал да стори. Той никога не би пожелал да види как се събираш с друг мъж.

— Но…но… Нези, той не ме искаше. Какво друго бих могла да направя?

— А какво искаш да направиш?

— Искам да замина с него! Но той си е тръгнал. Как е могъл да ме остави? Той възнамеряваше да ме вземе със себе си. Така планирахме. Нези, какво стана с всичките ни планове? — попита тя и изведнъж сълзите и рукнаха.

Нези протегна ръце, прегърна младата жена и започна да я успокоява.

— Плановете се променят, Айла. И животът се променя. Ами Ранек?

— Аз не съм за него. Той би трябвало да се събере с Трики. Тя е тази, която го обича — каза Айла.

— Ти не го ли обичаш? Той те обича.

— Исках да го обичам, Нези. Опитвах се да го обикна, но съм влюбена в Джондалар. А ето, че Джондалар си замина. — Айла отново се разхълца. — Той не ме обича.

— Сигурна ли си? — попита Нези.

— Остави ме и дори не се сбогува. Нези, защо е заминал без мен? Какво лошо съм сторила? — питаше умолително Айла.

— Мислиш ли, че си сторила нещо лошо?

Айла спря да плаче и се намръщи.

— Вчера той искаше да говори с мен, а аз му отказах.

— Защо?

— Защото…, защото той не ме иска. През цялата зима, когато аз толкова много го обичах и исках да бъда с него, той не ме искаше. Дори не разговаряше с мен.

— И когато накрая е поискал да говори с теб, ти не си искала да говориш с него. Понякога се случват и такива неща — каза Нези.

— Нези, но аз искам да говоря с него. Дори и да не ме обича, искам да бъда с него. Но той вече си е заминал. Просто е станал и си е тръгнал. Не може да го няма! Не може да е отишъл… далеч…

Нези я погледна и почти се усмихна.

— Колко ли далеч може да стигне той, Нези? Пеша? Аз мога да ходя бързо, може би ще успея да го настигна. Може би трябва да го последвам и да видя за какво е искал да говори с мен. О, Нези, аз трябва да съм с него. Обичам го.

— Ами тогава последвай го, мило дете. Щом като го обичаш, щом като го искаш, върви да го догониш. Кажи му какво чувстваш. Поне му дай възможност да ти каже това, което е искал да знаеш.

— Права си! — Айла избърса сълзите с опакото на ръката си и се опита да мисли трезво. — Точно така трябва да направя. И ще го направя. Веднага! — каза тя и се затича надолу по пътеката, преди Нези да успее да каже нещо.

Пробяга по каменния брод на реката и навлезе в ливадата. Тогава се спря. Не знаеше в каква посока да продължи, трябваше да потърси следите му, а така щеше да и е нужна цяла вечност, за да го догони.

Внезапно Нези чу две пронизителни изсвирвания. Усмихна се, когато покрай нея профуча вълкът, последван от Уини с присвити уши. Зад тях беше Рейсър. Загледа се надолу по склона и видя как вълкът подскача към младата жена. Когато той я приближи, Айла му даде знак и каза: