Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 531

Айла отново застана на една могилка, за да продължи обреда като се опитваше да си спомни знаците, които Креб правеше в тази му част. Не знаеше какво точно означават тези знаци, тъй като смисълът им се разясняваше само на мог-ърите, но беше запозната с общото им предназначение и съдържание, които обясняваше на следящите движенията и членове на Лъвския бивак и останалите Мамутои.

— Сега Викам Духовете — каза тя. — Духът на Великата пещерна мечка, на Пещерния лъв, на Мамута и всички останали, както и Древните духове на Вятъра, Мъглата и Дъжда. — После се наведе и взе малката паница. — Сега ще го именувам и ще го направя част от Клана — каза тя и като потопи пръст в червеното мазило, начерта линия от челото до носа му. После се изправи и каза със жестове и думи: — Името на момчето е Ридаг.

Имаше нещо в нея, в тона на гласа и, в напрегнатото и изражение, когато се стараеше да си спомни точните жестове и движения, което завладя хората. Историята за това как е стояла върху леда и Викала мамутите се разнесе бързо. Никой не се съмняваше, че тази дъщеря на Огнището на Мамута има пълно право да проведе този или който и да е друг обред, независимо дали има татуировка на Мамут или не.

— Сега той е именуван според обичая на Клана — обясни Айла, — но има нужда и от тотем, който да му помага да намери света на духовете. Не знам кой е неговият тотем, затова ще споделя с него моя — Духът на Пещерния лъв. Той е много мощен тотем и добър закрилник, но момчето го заслужава.

След това тя оголи тънкия десен крак на Ридаг и начерта с червената охра четири малки успоредни линии на бедрото му. После се изправи и каза с думи и знаци:

— Дух на Пещерния лъв, момчето Ридаг е в твоите ръце, за да го защитаваш. — Сетне взе амулета и го завърза с шнур на врата му. — Сега Ридаг е именуван и приет от Клана — каза тя и силно се надяваше, че е така.

Айла беше избрала едно място малко настрана от селището и Лъвският бивак беше поискал и получил разрешение от Вълчия бивак да погребат момчето там. Нези уви малкото, вкочанясало тяло в плаща на Дърк, след което Талут го взе и го отнесе на мястото за погребване. Той не се срамуваше от сълзите, които се стичаха от очите му, докато полагаше Ридаг в плиткия гроб.