Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 529

— Ами първо някой да донесе червена охра, да я разтроши, както прави Диджи, когато иска да боядиса кожа, и да я смеси с малко претопена мазнина, за да стане на мазило. С него трябва да се натрие цялата му кожа. Мазнината трябва да е от Пещерна мечка, за да се получи истинско погребение на Клана. Пещерната мечка е свещена за Клана.

— Нямаме мазнина на Пещерна мечка — каза Торнек.

— По тия места няма много Пещерни мечки — добави Мамут.

— Айла, защо да не сложим мамутска мазнина? — предложи Мамут. — Ридаг не беше само от Клана. Той беше смесен. Беше отчасти и Мамутои, а мамутът е свещен за нас.

— Да, мисля че можем да я използваме. Той беше и Мамутои. Не бива да забравяме това.

— Айла, ами обличането му? — попита Нези. — Той не успя да облече новите дрехи, които му уших тази година.

Айла се начумери, но после кимна в знак на съгласие.

— Защо не? След като бъде намазан с червената охра според обичая на Клана, може да бъде облечен в най-хубавите си дрехи, както правят Мамутоите на погребенията. Мисля, че това е добра идея, Нези.

— Никога нямаше да предположа, че червената охра е свещен цвят и за техните погребения — обади се Фребек.

— А аз си мислех, че те даже не погребват мъртъвците си — рече Крози.

— Очевидно така мисли и Огнището на Мамута — каза Тюли. — Това ще бъде една изненада за тях.

Айла помоли Диджи да и даде една от дървените паници, изработени в стила на Клана, които и беше подарила при осиновяването си. Тя смеси в нея червената охра и мамутската мазнина, за да се получи цветен мехлем. Самото втриване обаче беше извършено от Нези, Крози и Тюли — трите най-възрастните жени в Лъвския бивак, които след това го облякоха. Айла отдели настрана малко от червеното мазило за по-късно и постави в кесийката, която беше направила, парче от червената желязна руда.

— Ами трябва ли да го увием? — попита Нези. — Айла, той трябва ли да бъде увит?

— Не знам какво означава това — отговори Айла.

— Използваме необработена кожа или козина, за да го изнесем навън, после го увиваме с нея преди да го положим в гроба — обясни Нези.

Айла разбра, че това е още един обичай на Мамутоите — получаваше се така, че с цялото това богато облекло и накитите, които му сложиха, погребението се доближаваше повече до обичаите на, Мамутоите, отколкото до тези на Клана. Трите жени я гледаха очаквателно. Тя премести поглед от Тюли върху Нези. Да, изглежда че Нези беше права. Трябваше да използват нещо, за да го пренесат, нещо като завивка или покров. Тогава тя погледна Крози.

Изведнъж си спомни нещо, макар че дълго време не беше се сещала за него: плащът на Дърк. Плащът, който беше използвала, за да носи сина си до гърдите си, когато той беше бебе и да го придържа към ханша си, когато прохождаше. Това бе едно от нещата без определено предназначение, които бе взела със себе си от Клана. И все пак колко ли нощи плащът за носене на Дърк и бе създавал усещане за връзка с единственото сигурно място, което бе познала, както и с хората, които бе обичала? Колко ли нощи бе спала с това наметало? Колко ли беше плакала в него? Беше го люляла? Това бе единственото нещо, което и бе останало от сина и и тя не беше сигурна, че може да се откаже от него, но нима то наистина и беше нужно? Нима щеше да го мъкне със себе си докато е жива?