Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 530

Айла забеляза, че Крози я погледна отново и си спомни за бялата пелерина, която Крози беше направила за сина си. Тя я бе носила със себе си много години, защото дрехата бе означавала много за нея. Но я даде с добри намерения на Рейсър, за да го предпази. Не е ли по-важно за Ридаг да бъде увит в нещо, което е от Клана, когато тръгне по дългия, си път към света на духовете, отколкото тя да разнася със себе си плаща на Дърк? В крайна сметка Крози се бе освободила от предмета, навяващ и спомени за сина и. Може би беше дошъл моментът и тя да се освободи от онова, което и напомняше за Дърк и просто да бъде признателна, че той бе нещо повече от спомен за нея.

— Имам нещо, в което можем да го увием — каза Айла. Втурна се към спалния си кът и измъкна сгънатата кожа от дъното на една купчина. Разгърна я. За последен път допря до бузата си меката, еластична стара кожа, от която бе направен плаща на сина и и затвори очи, спомняйки си миналото. После се върна и я подаде на майката на Ридаг.

— Ето покров — каза тя на Нези. — Това е завивка на Клана. Преди време принадлежеше на моя син. Сега ще помага на Ридаг в света на духовете. Освен това ти благодаря, Крози — добави тя.

— Защо ми благодариш?

— За всичко, което си направила за мен и за това, че ми показа, че всички майки трябва един ден да прежалят непрежалимото.

— Хммммм! — промърмори старицата, като се опитваше да запази суров вид, но очите и блестяха от обзелите я чувства.

Нези взе плаща от Айла и покри Ридаг.

Вече се беше стъмнило. Айла беше планирала простичък обред в шатрата, но Нези я помоли да изчака до сутринта и да го направи навън, за да видят всички от Срещата, че Ридаг е човек. Така и ловците щяха да имат малко повече време, за да се върнат. Никой не искаше Талут и Ранек да пропуснат погребението на Ридаг, но не можеха да чакат твърде дълго.

Късно на следващата сутрин изнесоха тялото навън и го положиха на земята заедно с плаща. Събраха се много хора от Срещата и продължаваха да прииждат още. Беше се разнесла мълвата, че Айла възнамерява да погребе Ридаг така, както го правят плоскоглавците и всички бяха любопитни. Тя беше взела в ръце малката паничка с червена охра и амулета и вече беше започнала да свиква Духовете, както правеше Креб, когато настъпи нова бъркотия. За голямо облекчение на Нези ловците се завърнаха с много мамутско месо. Бяха се редували да теглят двата плаза и вече планираха техен вариант, така че да се получи шейна, която хората биха теглили по-лесно.

Церемонията по погребението бе отложена докато приключат със складирането на месото. Разправиха на Талут и Ранек какво се беше случило, но никой не възрази, когато погребението беше бързо подновено. Смъртта на смесеното дете от Клана по време на Лятната среща на Мамутоите беше създала истинска дилема. Бяха го наричали урод, животно, но никой не погребваше животни; тяхното месо се складираше. Само хората биваха погребвани, а присъстващите не искаха да оставят детето непогребано дълго време. Макар че Мамутоите не бяха много склонни да признаят на Ридаг статус на човек, те знаеха, че той не е и животно. Никой не почиташе духа на плоскоглавците както правеха с тези на елена, бизона или мамутите и никому не се искаше да складира тялото на Ридаг до тези на мамутите. За тях той бе урод именно защото виждаха човешката му същност, която омаловажаваха и не признаваха. Бяха доволни, че Айла и Лъвският бивак възнамеряваха да погребат тялото на Ридаг по начин, който решаваше проблема.