Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 528

Когато започна да оформя кремъка според обичая на Клана и каменоделците-Мамутои разбраха какво прави, те проявиха силно любопитство и се скупчиха там, докъдето се осмелиха да приближат. Никой не желаеше да разпалва гнева и повече, но това беше рядък случай. Веднъж, след като произходът на Айла бе станал общоизвестен, Джондалар се беше опитал да им обясни техниките на Клана, но той се бе учил по по-различен начин. Не владееше техните методи в същата степен. Дори когато постигна резултат, те си помислиха, че това е благодарение на неговото умение, а не на необичайния процес.

Айла реши да направи две отделни сечива — остър нож и шило и да ги занесе в Хвощовия бивак, за да приготви амулета. Успя да направи сносен нож, но тъгата и гневът и бяха толкова силни, че ръцете и трепереха. Първият път, когато се опита да изработи по-трудния тънък и издължен връх, тя го сцепи. Тогава забеляза, че много хора са се събрали да я гледат и това я притесни. Почувства, че каменоделците-Мамутои преценяваха методите за направа на сечива, използвани от Клана, а тя не ги представяше добре и се ядоса, че я е грижа за това. И при втория опит счупи острието. Раздразнението и предизвикваше ядни сълзи, които постоянно бършеше. Джондалар коленичи пред нея.

— Това ли ти трябва, Айла? — попита той, като и показа пробиващото сечиво, което беше направила за специалната церемония на Пролетния фестивал.

— Това е сечиво на Клана! Къде си го намерил… това го бях направила аз! — възкликна тя.

— Знам. Него ден се върнах и го прибрах. Надявам се, че не се сърдиш.

Тя остана изненадана, озадачена и странно доволна.

— Не, не се сърдя. Радвам се, че си го взел, но защо?

— Исках… да го проуча — отговори той.

Не можеше да се реши да и каже, че е искал да го запази като спомен от нея, че е мислил, че ще си замине без нея. Той не искаше да си тръгне без нея.

Тя занесе сечивата си в Хвощовия бивак и помоли Нези за парче мека кожа. След като и го даде, жената започна да наблюдава как Айла прави простичката, събрана кесия.

— Тези сечива изглеждат малко по-груби, но наистина работят много добре — забеляза Нези. — За какво е кесийката?

— Това ще е амулета на Ридаг, подобно на онзи, който направих за Пролетния фестивал. Трябва да сложа парче червена охра в нея и да го именувам по обичая на Клана. Той трябва да има и тотем, който да го закриля по пътя му към света на духовете. — Тя направи пауза и сбърчи чело. — Не знам какво правеше Креб, за да открие тотема на човека, но винаги успяваше… Може би ще трябва да споделя моя тотем с Ридаг. Пещерният лъв е мощен тотем, понякога с него се живее трудно, но е изпитан. Ридаг заслужава силен тотем, който дава добра защита.

— Аз мога ли да помогна с нещо? Трябва ли да приготвим момчето? Да го облечем? — попита Нези.

— Да, и аз бих искала да помогна — каза Лати. Беше застанала на входа заедно с Тюли.

— Също и аз — допълни Мамут.

Айла вдигна очи и видя почти целия Лъвски бивак, готов да помага. Всички я гледаха и очакваха от нея инструкции. Нямаше ги само ловците. Изпълни я топло чувство към тези хора, които бяха прибрали едно непознато сираче и го бяха приели като свое дете; същевременно изпитваше справедлив гняв спрямо Огнището на Мамута, което не желаеше дори да го погребе.