Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 526

— Аз изпратих Вълчо. Искам Айла — отново показа със знаци Ридаг. — Искам…

Той изглежда не знаеше как да изрази думата със знаци.

— Какво искаш, Ридаг? — насърчи го Айла.

— Опита се да ми обясни — каза Нези, — но не можах да го разбера. Надявам се, че ти ще можеш. Изглежда, че е важно за него.

Ридаг затвори очи и сбърчи чело и на Айла и се стори, че се опитва да си спомни нещо.

— Дърк щастлив. Той… има свой народ. Айла, аз искам… мог-ър.

Той се напрягаше силно и това му отнемаше много усилия, но Айла можеше единствено да се опитва да разбере какво иска да каже.

— Мог-ър? — Знакът беше безмълвен. — Искаш да кажеш човек от духовния свят? — попита Айла на глас.

Ридаг кимна, окуражен. Но лицето на Нези беше непроницаемо.

— Това ли се е опитвал да каже? — попита жената.

— Да, струва ми се — каза Айла. — Ще помогне ли? Нези кимна отсечено, с яд.

— Знам какво иска. Не ще да бъде животно, иска да влезе в света на духовете. Иска да бъде погребан… като човек.

Сега вече Ридаг кимаше утвърдително.

— Разбира се — каза Айла. — Той е човек. Тя изглеждаше озадачена.

— Не, не е. Никога не е бил преброяван сред Мамутоите. Те не го приемаха. Казваха, че е животно — рече Нези.

— Искаш да кажеш, че не може да бъде погребан? Не може да влезе в света на духовете? Кой казва, че не може?

Очите на Айла блестяха от гняв.

— Огнището на Мамута — каза Нези. — От там не разрешават.

— Ами аз не съм ли дъщеря на Огнището на Мамута? Аз ще разреша! — заяви Айла.

— Това няма да помогне. И Мамут би разрешил. Но трябва да се получи съгласието на Огнището на Мамута, а те няма да го дадат — каза Нези.

Ридаг слушаше, изпълнен с надежда, която постепенно започваше да гасне.

Айла видя изражението на лицето му, разочарованието му и се разгневи така, както никога преди.

— Не е необходимо Огнището на Мамута да разрешава. Не те решават дали някой е човек, или не. Ридаг е човек. Той не е животно, така, както и моя син не е животно. Огнището на Мамута може да си запази погребението. На него то не му е нужно. Когато му дойде времето, аз ще го направя по начина на Клана, като го направих за Креб, Мог-ъра. Ридаг ще влезе в света на духовете, със или без Огнището на Мамута!

Нези погледна момчето. Сега то изглеждаше по-отпуснато. Не — реши тя. Беше по-спокойно. Бяха изчезнали усилието и напрежението. То докосна ръката на Айла.

— Аз не съм животно — каза Ридаг със знаци.

Като че ли искаше да каже и още нещо. Айла почака. И тогава внезапно осъзна, че вече нямаше да има нито звук, нито усилие за още един дъх. Той вече не изпитваше болка.

Но Айла бе завладяна от силна мъка. Вдигна очи и видя Джондалар. Той бе стоял там през цялото време и лицето му бе изкривено от мъка така, както това на Айла или Нези. Изведнъж и тримата се вкопчиха един в друг, опитвайки се да намерят утеха.

После и друго същество изрази мъката си. От пода под леглото на Ридаг се понесе гърлено скимтене и хълцане, което се усили и се превърна в първия звучен вой на Вълчо. Когато дъхът му свърши, той отново зави, изплаквайки мъката си в плътните, призрачни, безпогрешни тонове на вълчата песен, от която човек настръхваше до мозъка на костите. При входа на палатката се събраха хора, които наблюдаваха, но се колебаеха дали да влязат. Дори тримата опечалени, потопени в своята скръб, застинаха и се заслушаха. Джондалар си помисли, че нито човек, нито животно не биха могли да си пожелаят по-разтърсваща или страховита елегия от тази.