Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 524

Но колкото и силни да бяха страховете и, Айла отчетливо усещаше присъствието на Джондалар. Почти бе забравила каква радост и доставяше присъствието му. Беше си мечтала да яздят заедно Уини и Рейсър, само те двамата с подскачащия край тях Вълчо. Докато си почиваха, тя го наблюдаваше, но тайно, със способността на жена от Клана да се прикрива, да наблюдава, без да бъде наблюдавана. Достатъчно бе да го погледне, за да изпита топлота и желание да бъде по-близо до него, но това, че наскоро бе успяла да вникне в необяснимото му поведение и неудобството, което изпитваше да му се натрапва, когато не е желана, я караха да не проявява интереса си към него. Щом той не я искаше и тя не го искаше, или поне не възнамеряваше да му показва, че го иска.

Джондалар също я наблюдаваше, търсейки начин да я заговори, да и каже колко много я обича, да я спечели отново. Но тя сякаш го отбягваше, не можеше да улови погледа и. Той знаеше колко бе разтревожена за Ридаг — той самият се опасяваше да не е станало най-лошото — и не искаше да и досажда. Не беше уверен, това бе най-подходящия момент за излагане на личните му чувства, пък и след всичкото това време, дори не знаеше как да започне. Докато яздеха по обратния път, главата му гъмжеше от всякакви дивотии, като например да не спират във Вълчия бивак, ада продължат нататък, чак докато стигнат при неговия народ. Но той знаеше, че това е невъзможно. Ридаг се нуждаеше от нея, а тя беше Обещана на Ранек. Те щяха да се съберат. Защо да иска да идва с него?

Не почиваха дълго. Щом Айла реши, че конете са достатъчно отпочинали, отново тръгнаха на път. Но пропътуваха съвсем малко, защото видяха, че към тях приближава някакъв човек. Той им помаха отдалеч и като приближи, видяха, че това е Лудег, вестоносецът, който им беше донесъл новината за новото място на Лятната среща.

— Айла! Точно теб търсех. Нези ме изпрати да те намеря. Боя се, че имам лоша новина за теб. Ридаг е много зле — каза Лудег. След това се огледа. — Къде са другите?

— Идват. Ние избързахме, щом разбрахме — отвърна Айла.

— Но как сте разбрали? Аз съм единственият вестоносец, когото изпратиха — озадачи се Лудег.

— Не — обади се Джондалар. — Ти си единствения човек-вестоносец, който е бил изпратен, но вълците могат да тичат по-бързо.

Изведнъж Лудег забеляза младия вълк.

— Той не тръгна с вас на лов, как се е озовал тук?

— Мисля, че Ридаг го е изпратил — каза Айла. — Намери ни оттатък тресавището.

— И добре, че стана така — допълни Джондалар. — Ти можеше да се разминеш с ловците. Решиха да заобиколят блатото на връщане. Когато си тежко натоварен, ти е по-лесно да стъпваш по твърда земя.

— Значи са намерили мамути. Това е добре, всички ще се зарадват — каза Лудег, после погледна към Айла. — Мисля, че е по-добре да побързаш. Голям късмет е, че сте толкова близо.

Айла усети как кръвта се оттегля от лицето и.