Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 523

— Аз? Да се кача на кон? Никога! — възкликна стреснато Ранек и даже отстъпи крачка назад.

Айла се начумери. Не беше разбрала, че той така се бои от конете, но сега, като си помисли, си спомни, че той бе един от малцината, които не я бяха молили да им даде да пояздят. Чудеше се защо.

— Изобщо нямам представа как да го управлявам и… се страхувам, че ще падна, Айла. За теб е нормално, това е едно от нещата, които харесвам у теб, че умееш да яздиш, но аз никога няма да го сторя — каза Ранек. — Предпочитам двата си крака. Дори лодките не ми допадат.

— Но някой трябва да отиде с нея. Не бива да се връща сама — обади се Талут от входа.

— Няма да е сама — намеси се Джондалар.

Облечен с дрехи за пътуване, той бе застанал до Уини, държейки повода на Рейсър.

Айла въздъхна с облекчение, но после се намръщи. Защо ще идва с нея? Нали не искаше никъде да ходи насаме с нея? Нали не се интересуваше истински от нея? Радваше се, че ще е с нея, но нямаше да му го каже. Вече прекалено много пъти се бе унижавала.

Докато окачваше торбите на Уини, Айла видя, че Вълчо лочи вода от паницата на Ранек. Беше опапал и половин паница месо.

— Ранек, благодаря ти, че го нахрани — каза тя.

— Това, че не искам да яздя кон, не означава, че не обичам животните, Айла — отвърна ваятелят, чувствайки се унижен. Щеше му се да не и беше казвал, че го е страх да язди.

Тя кимна и се усмихна.

— Ще се видим като се върнеш във Вълчия бивак. Прегърнаха се и се целунаха и на Айла и се стори, че той я притисна твърде пламенно. Тя прегърна и Талут и Бреки, докосна бузата на Винкавек и яхна коня. Вълкът моментално застана до задните крака на Уини.

— Надявам се Вълчо да не е твърде уморен, след като е тичал през целия път до тук — каза Айла.

— Ако се умори, може да се качи при теб, на гърба на Уини — отвърна Джондалар, намествайки се върху Рейсър, като се опитваше да успокои жребеца.

— Така е. Аз просто не мисля — укори се Айла.

— Джондалар, пази я — заръча му Ранек. — Когато е разтревожена за някой друг, забравя да се грижи за себе си. Искам да е добре за Бракосъчетанието ни.

— Ще се грижа за нея, Ранек. Не се безпокой, ще имаш добра и здрава жена за твоето огнище — отговори Джондалар.

Айла погледна единия, после другия. Разбра, че думите им имаха скрит смисъл.

Яздиха, без да спрат до пладне и едва тогава направиха почивка, за да обядват. Айла толкова много се тревожеше за Ридаг, че би предпочела да не спират, но конете трябваше да отдъхнат. Тя се чудеше дали самият Ридаг беше изпратил Вълчо да я доведе. Сигурно беше така. Всеки друг би изпратил някой човек. Само Ридаг можеше да прецени, че Вълчо е достатъчно съобразителен, за да разбере за какво се касае и да намери пътя до нея. Но той не би го изпратил ако не беше достатъчно важно.

Природният феномен на югоизток я изплаши. Изригването беше спряло, но облакът продължаваше да се разстила във всички посоки. Страхът от странни земни конвулсии бе така дълбоко и първично вкоренен в нея, че тя бе изпаднала в леко шоково състояние. Успяваше да запази самообладание само благодарение на надделяващия страх за Ридаг.