Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 521

Небето постепенно просветляваше, а тя отпиваше от сутрешния си чай и гледаше разсеяно изсъхналите цветни сенници, стърчащи край огнището. Наполовина изяден печен мамутски бут беше издигнат високо на триножник от мамутски копия, непосредствено над огъня, за да се запази От хищниците. Айла внезапно разпозна дивия морков и като забеляза един счупен клон, забит с острата си част в купа дърва, тя го взе и изкопа с него корена, който беше на двадесетина сантиметра под земята. После зърна още няколко изсъхнали цветни сенници и докато ги разкопаваше, забеляза стъбла магарешки бодил, които бяха много хрупкави и сочни, когато им се махнеха бодлите. Недалеч от магарешките тръни откри голяма гъба-праханка, все още бяла и свежа, както и момини сълзи със сочни нови пъпки. Когато хората се размърдаха, Айла вече беше кипнала голям кош супа, сгъстена с натрошено, зърно.

— Разкошна е! — възкликна Талут, като загребваше с бивникова лъжица втора порция. — Какво те накара да приготвиш такава вкусна закуска тази сутрин?

— Не можах да спя, а после видях, че всички необходими зеленчуци растат наблизо. Това ме разсея… от разни неща — каза тя.

— Аз пък спах като мечка през зимата — каза Талут и като се вгледа в нея по-отблизо, му се прииска Нези да е с тях. — Айла, тревожи ли те нещо?

Тя поклати глава.

— Не… е, да. Но не знам какво е.

— Болна ли си?

— Не, не е това. Просто се чувствам… странно. И конете усещат нещо. Рейсър стана непокорен, Уини е неспокойна…

Изведнъж Айла изтърва чашата си и като стисна ръцете си, сякаш за да се предпази от нещо, впери ужасено очи в небето на югоизток.

— Талут! Виж! — В далечината се издигаше тъмносив стълб, а небето се изпълваше от голям разширяващ се облак. — Какво е това?

— Не знам — отвърна едрият водач, не по-малко уплашен от нея. — Ще повикам Винкавек.

— И аз не мага да разбера. — Те се обърнаха към посоката, откъдето се чу гласът на татуирания шаман. — Идва откъм планините на югоизток. — Винкавек с усилие запазваше спокойствие. Той нямаше право да показва страха си, но не му беше лесно. — Трябва да е знак от Майката.

Айла беше убедена, настава някаква ужасна катастрофа, щом от земята се бе появило такова силно изригване. Тъмносивият стълб навярно бе невероятно огромен, за да изглежда толкова голям от такова далечно разстояние, а облакът, надигащ се тъмен и свъсен, непрестанно се разрастваше. Силните ветрове започнаха да го изтласкват на запад.

— Това е мляко от Гръдта на Дони — обади се Джондалар, използвайки дума от собствения си език.

Тонът му бе по-обикновен от онова, което изпитваше. Всички бяха наизлезли от шатрите, вперили погледи в ужасяващото изригване и огромния разстилащ се облак задушаваща вулканична пепел.

— Каква… дума изрече? — попита Талут.