Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 516

— Талут току-що ми каза какво е станало! — извика Ранек, тичайки към тях, с паника в гласа. — Това ли е мъжкарят? — Той изглаждаше замаян. — Айла, сигурна ли си, че ти няма нищо?

За миг Айла впи неразбиращ поглед в Ранек и видя как очите на Джондалар се премрежиха и той отстъпи назад. После до съзнанието и достигна смисъла на въпроса на Ранек.

— Нищо ми няма, Ранек. Добре съм — каза Айла, но не беше сигурна, че е така.

Главата и бучеше от хаотични мисли, докато гледаше как Джондалар изскубна копието си от врата на мамута и се отдалечи. Проследи го с поглед.

„Тя вече не е моята Айла и вината за това е моя!“ — мислеше си той. Внезапно си спомни случката в степта, когато за пръв път яздеше Рейсър, и го обзеха угризения и срам. Знаеше какво ужасно престъпление беше извършил и въпреки това би могъл да го направи отново. Ранек беше по-добър мъж за нея. А той и бе обърнал гръб, после я бе осквернил. Не я заслужаваше. Надяваше се, че е започнал да се примирява с неизбежното, надяваше се, че някой ден, като се върне у дома, ще може да забрави Айла. Даже се радваше на известно приятелство с Ранек. Но сега разбра, че болката от това, че я е загубил, никога нямаше да премине, той никога нямаше да забрави Айла.

Видя един мамут, последният, който още стоеше на краката си — млад мъжкар, който някак си не беше станал жертва на кръвопролитието. Джондалар с такава сила заби копието в него, че животното падна на колене. После бавно излезе от ледения каньон. Трябваше да се махне, да остане сам. Вървя, докато разбра, че е извън полезрението на ловците. Тогава хвана с ръце главата си, стисна зъби и се опита да се овладее. Свлече се на земята и задумка по нея с юмруци.

— О, Дони — изплака той, опитвайки се да се освободи от болката и мъката, — Знам, че вината е моя. Самият аз се отвърнах от нея и я отблъснах. Не беше просто ревност, срамувах се от обичта си към нея. Страхувах се, че няма да е достойна за моя народ, че няма да я приемат и ще ме прокудят заради нея. Но това вече не ме интересува. Аз съм този, който не е достоен за нея, но я обичам. О, Велика Майко, обичам я и я желая. Дони, да знаеш само как я желая! Другите жени не означават нищо за мен. От тях си тръгвам опустошен. Дони, искам да си я върна. Знам, че е твърде късно, но искам да си върна моята Айла.

35

Талут беше в стихията си, когато разрязваха мамути. С голи гърди, обилно изпотен, размахващ голямата си секира сякаш беше детска играчка, той трошеше кокали и бивни, цепеше сухожилия и разпаряше жилава кожа. Работата му харесваше и понеже знаеше, че помага на народа си, доставяше му удоволствие да използва мощното си тяло, като облекчава усилията на други. Усмихваше се от удоволствието да пусне в ход силните си мускули така, както никой друг не можеше да го стори и всички го гледаха, също с усмивки на лицата.

Но за одирането на дебелите кожи от огромните животни бяха нужни много хора, така, както и за обработването и дъбенето им, когато се върнеха. Дори пренасянето им изискваше колективни усилия, поради което те избираха само най-добрите. Същото важеше и за всяка друга част от големите животни, от бивните до опашките. Много строго подбираха месото, като взимаха само най-добрите парчета, предпочитаха по-тлъстите, а останалото оставяха.