Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 518

Въпреки тежкия си товар, на връщане те се придвижваха по-бързо, отколкото на идване. Всяка зима теренът се променяше до такава степен, че пътят, дори до добре познати места, трябваше да се преоткрива. Но сега маршрутът до северния ледник и обратно беше добре известен. Всички ликуваха от добрия лов и копнееха да се върнат на Срещата. Товарът сякаш не тежеше на никого, освен на Айла. Докато пътуваха, предчувствието за нещо лошо, което я преследваше, докато се движеха на север, започна да се усилва по обратния път, но тя избягваше да го споделя с когото и да е било.

Ваятелят бе до такава степен изпълнен с напрегнато очакване, че му беше трудно да се владее. Безпокойството му се дължеше най-вече на непрестанния интерес, който Винкавек, проявяваше спрямо Айла, макар да усещаше, че могат да се проявят и по-дълбоки конфликти. Но Айла все още беше Обещана на него и те носеха месото за Брачното пиршество. Дори Джондалар изглежда се бе примирил със свързването им и макар че не бяха разговаряли изрично по този въпрос, Ранек усещаше, че високият мъж взима неговата страна в противоборството му с Винкавек. Мъжът от народа на Зеландониите притежаваше много достойни за възхищение качества и между тях започваше да се заражда предпазливо приятелство. Въпреки всичко, Ранек усещаше, че присъствието на Джондалар бе скрита заплаха за свързването му с Айла и би могло да се превърне в препятствие към пълното му щастие. Ранек щеше да се почувства радостен, когато Джондалар окончателно си заминеше.

Айла никак не се радваше на предстоящата Брачна церемония, макар да чувстваше, че би трябвало да я очаква с нетърпение. Знаеше колко много я обича Ранек и смяташе, че би могла да е щастлива с него. Идеята да има бебе като това на Трики я изпълваше с трепет. Дълбоко в себе си тя бе убедена, че Ралев е дете на Ранек. Не беше резултат от някакво смесване на духове. Беше сигурна, че той е заченал детето със собственото си семе, когато е споделял Удоволствия с Трики. Айла харесваше червенокосата жена и я съжаляваше. Реши, че не би имала нищо против да сподели Ранек и огнището си с Трики и Ралев, ако тя го пожелаеше. Само в най-непрогледните дълбини на нощта Айла признаваше пред себе си, че би била също така щастлива ако изобщо не живее в огнището на Ранек. Избягваше да спи с него по време на пътешествието, освен няколкото пъти, когато той наистина се нуждаеше от нея, не физически, а защото търсеше подкрепа и близост. По време на обратния път тя нямаше възможност да споделя Удоволствия с Ранек. Вместо това, нощем в леглото си мислеше само за Джондалар. Един и същ въпрос настойчиво се въртеше в ума и, но тя не можеше да стигне до никакво заключение.

Когато си мислеше за деня на лова, за драматичния и сблъсък с младия мамут и изгарящото желание в погледа на Джондалар, тя се чудеше дали е възможно той още да я обича. Тогава защо бе толкова сдържан през цялата зима? Защо престана да намира Удоволствие в нея? Защо напусна Огнището на Мамута? Тя си спомняше онзи ден в степите, когато той за първи път обязди Рейсър. Когато си помислеше за неговото желание и нужда и как жадно го бе приела тя, не можеше да заспи от копнеж по него, но спомените и бяха засенчени от това, че я бе отблъснал, както и от собствената и мъка и объркване.