Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 514

Младият мъж от бивака на Бреки хвърли второ копие. Дългият му остър кремъчен връх проби дебелата козина и се заби дълбоко в корема на животното. Последва друго копие, което също намери мекия корем, като направи голяма порезна рана от тежестта на пръта. Мамутът издаде сподавени звуци на болка, когато от раната му шурна кръв и се посипаха лъскави сиво бели черва. Задните крака на мамутската водачка се оплетоха в собствените и черва. Още едно копие полетя към обреченото животно, но удари ребро и отскочи. Следващото намери мястото между, две ребра и дългото му плоско и тънко острие проникна между тях.

Старата женска падна на колене, опита се още веднъж да се надигне, после се прекатури на една страна. Надигна отново глава в усилието си да протръби предупреждение, после бавно, почти грациозно я отпусна на земята. Бреки докосна с копие главата на смелата стара водачка, поздрави я за храбрата борба и благодари на Великата Майка за жертвата, която позволяваше на Децата на Земята да продължат съществуването си.

Бреки не беше единствената, която, застанала над храбър мамут, благодари на Майката. Без да се уговарят, ловците бяха сформирали отделни групи за колективна атака срещу всяко животно. Хвърлените копия им помагаха да избегнат бивниците, хоботите и тежките крака на мамутите, които избираха за атаките си, но трябваше да внимават и за животните, които бяха плячка на други ловци в тясното пространство. Кръвта, която шуртеше от ранените и умиращи животни, размекваше леда на частично размразената земя, после замръзваше на яркочервени хлъзгави петна, които правеха стъпването опасно. В ледения каньон настана меле от викове на ловци и писъци на мамути, а блестящите стени усилваха и отразяваха всеки звук.

След като погледа няколко мига, Айла се насочи към едно младо животно, чиито бивни бяха дълги и извити, но все още вършеха работа като оръжие. Тя зареди тежкото копие в новия изхвъргач, като се опитваше да го насочи добре. Спомни си, че Бреки беше казала, че стомахът е едно от уязвимите места на мамута. Беше силно впечатлена от изкормването на старата мамутска водачка. Прицели се и със силно движение изстреля смъртоносното оръжие в ледения каньон.

То прелетя бързо и точно. Заби се в коремната област. Но предвид силата на оръжието и на нейното изхвърляне и липсата на други помощници, тя трябваше да се цели в точка с по-голямо жизнено значение. Копие, забило се в стомаха на животното, не причиняваше мигновена смърт. То кървеше обилно, беше смъртно ранено, но болката го разяри и му даде сили да се обърне към нападателката си. Мамутът протръби предизвикателно, снижи глава и се втурна с тропот към младата жена.

Единственото преимущество, с което Айла разполагаше, бе далекобойността на копиехвъргача си. Тя изпусна копията си и се втурна към един леден блок. Но докато се опитваше да се покатери, кракът и се подхлъзна. Тя бързо се скри зад него точно когато мамутът се заби в блока с пълна сила. Масивните му бивни разцепиха гигантската буца замръзнала вода и притиснаха с парчетата Айла, изкарвайки въздуха от дробовете и. С отчаян, смъртен рев животното започна за мушка и разчупва ледената плоча, като се опитваше да се докопа да съществото зад нея. Внезапно две копия; изстреляни едно след друго, намериха обезумелия мамут. Едното попадна във врата му, а другото с такава сила строши едно ребро, че се заби в сърцето му.