Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 515

Мамутът се сгромоляса неподвижен до разтрошения лед. Кръвта шурна от раните му на големи, димящи червени локви, които постепенно изстиваха и замръзваха от студения лед. Все още треперейки, Айла се измъкна иззад блока.

— Добре ли си? — попита Талут, който пристигна навреме, за да и помогне да се изправи.

— Да, мисля, че нищо ми няма — каза тя, като се мъчеше да си поеме дъх.

Талут хвана копието, което стърчеше от гърдите на мамута и с мощно движение го измъкна. Рукна нова струя кръв и когато Джондалар стигна до тях, се беше образувала вада.

— Айла, бях сигурен, че те е намушкал! — възкликна Джондалар. Изражението на лицето му беше повече от тревожно. — Трябваше да изчакаш да дойда… или някой да дойде да ти помогне. Сигурна ли си, че нищо ти няма?

— Да, но добре, че вие двамата бяхте наблизо — каза тя и се усмихна. — Ловът на мамути може да се окаже много вълнуващ.

Талут се вгледа в нея внимателно. Беше се отървала по една случайност. Този мамут едва не я беше убил, но тя не изглеждаше кой знае колко изплашена. Дишаше малко тежко и беше възбудена, но това беше нормално. Усмихна се широко и кимна, после разгледа върха и пръта на копието си.

— Я! Още го бива! — възкликна той. — Мога да утрепя още един с тая издръжлива играчка! Заклатушка се към тарапаната.

Айла проследи с поглед едрия водач, но Джондалар гледаше нея; сърцето му още биеше бързо от изживяната уплаха за нея. За малко да я загуби! Този мамут едва не я уби! Качулката и беше отметната и косата и беше разпиляна. Очите и блестяха от възбуда. Лицето и беше почервеняло и тя дишаше тежко. Беше красива във вълнението си, което имаше незабавен и поразяващ ефект.

Неговата красива жена — помисли си той. — Неговата великолепна, вълнуваща Айла, единствената жена, която бе обичал истински. Какво ли би направил, ако я беше загубил? Усети как кръвта нахлу в слабините му. Страхът при мисълта, че едва не я бе загубил и любовта му пробудиха нуждата му от нея и го изпълниха със силно желание да я прегърне. Искаше я. Искаше я повече от всичко на света. Би я обладал още сега, тук, на студения кървав под на ледения каньон.

Тя вдигна очи към него и забеляза погледа му, усети неотразимия магнетизъм на очите му, ярко сини като дълбок ледников вир, но топли. Той я желаеше. Тя знаеше, че я иска и също го пожела с жар, която я изгаряше и не можеше да бъде потушена. Обичаше го повече, отколкото мислеше, че е възможно да обича някого. Тя се устреми към него, жадна за целувката, докосването, любовта му.