Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 513

Ивицата суха трева беше на едно възвишение, така че не беше докосната от летния ледников отток и въпреки мъглите, дъжд не беше падал отдавна. Огньовете, които бяха използвани за запалването на факлите, бяха оставени без надзор и скоро тревата бе обхваната в пламъци, раздухвани от острия вятър. Мамутите първи забелязаха пожара, не само мириса на горяща трева, но и опърлената земя и димящите храсти — познатата и толкова заплашителна миризма на прерийния пожар. Старата водачка отново затръби, като сега към нея се присъедини хор от тръбящи рунтави, червеникавокафяви животни, млади и стари, които увеличиха темпото си и се понесоха вкупом към неизвестна, но още по-голяма опасност.

Напречен вятър изпрати облак дим към ловците, които препускаха, за да не изостанат от стадото. Айла, готова да скочи на Уини, хвърли поглед към бушуващия пожар и разбра какво бе породило паника у гигантските животни. За миг се загледа как пращящите червени пламъци поглъщат ненаситно всичко по потя си през полето, изригвайки искри и дим. Но тя знаеше, че огънят не е истинска заплаха. Дори и да успееше да премине през голата камениста земя, самият леден каньон щеше да го спре. Забеляза, че Джондалар вече е яхнал Рейсър и е по петите на оттеглящите се мамути. Впусна се подир него.

Айла чу тежкото дишане на младата жена от бивака на Бреки, която през цялото време беше тичала, за да бъде близо до огромните животни. Щеше да им е по-трудно да се отклонят, ако ги принудеха да следват посоката, която неизбежно щеше да ги вкара в студения каньон. Двете жени размениха усмивки, когато стадото навлезе в подхода между редовете купчини. Айла препусна напред — сега беше неин ред да ги пришпори.

Забеляза запалването на огньове зад и покрай купчините от двете страни и малко по-напред от тромавите животни. Не искаха да палят факлите далеч пред мамутите и да рискуват да отклонят стадото сега, когато то беше толкова близо. Изведнъж тя видя, че приближава входа на ледената клопка. Дръпна Уини настрана, грабна копията си и скочи на земята като усети треперенето и, докато и последният мамут влизаше в капана. Тя се втурна вътре и се присъедини към преследвачите — беше по петите на старо животно с кръстосани отпред бивници. Запалиха още горивни материали, които бяха струпани на могилки край входа, с което искаха да задържат животните вътре. Като заобиколи тичешком един огън, Айла отново се озова между студените стени.

Сега вече я нямаше голата, чиста ледена красота. Вместо нея тръбните писъци на мамутите отекваха в твърдите ледени стени, забиваха се в ушите и късаха нервите на хората. Айла беше обзета от почти непоносимо напрежение, отчасти страх, отчасти възбуда. Преглътна страха си и нагласи първото си копие в жлеба на копиехвъргача.

Мамутската водачка се бе запътила към далечния край, търсейки път, по който да изведе стадото, но там я чакаше Бреки, застанала на висок леден блок. Старата водачка вдигна хобот и протръби, давайки израз на уплахата си, а водачката на Лосовия бивак заби копие в отворената и паст. Тръбенето секна, удавено в бликналата в устата и течност и топла червена кръв заля студения бял лед.