Читать «Краля демон» онлайн - страница 8

— Само не забравяйте — предупреди кротко той и пак докосна амулета си, — че ви чака дълъг път до дома. Какви ли не беди се случват в пустошта.

„О, кървави кости“, помисли си Хан. Безброй пъти го бяха нападали из улиците и затънтените пътечки на Превалски брод. Беше срещал много хулигани и разпознаваше тази черта у Баяр. Маготворецът щеше да си отмъсти при първа възможност и нямаше да играе справедливо.

Без да отпуска тетивата, Хан посочи с брадичка към магьосника.

— Ти. Свали оная вещерска дрънкулка — нареди му той. — Хвърли я на земята.

— Това ли? — Баяр докосна злокобното на вид украшение, окачено на врата му. Хан кимна, а той поклати глава. — Сигурно се шегуваш — озъби се и го стисна още по-силно в юмрука си. — Знаеш ли какво е?

— Нямам представа — отговори Хан. Махна отривисто с лъка си. — Свали го и го хвърли на земята.

Баяр замръзна на място с пребледняло лице.

— Нали знаете, че не можете да го използвате — каза накрая. Погледът му прескачаше ту към Хан, ту към Жарава. — Само да го докоснете и ще ви изпепели.

— Ще рискуваме — отвърна Жарава и погледна към Хан.

Маготворецът присви очи.

— В такъв случай сте най-обикновени крадци — усмихна се презрително той. — Трябваше да се досетя.

— Помисли малко — отвърна Хан. — За какво ми е такава глупост? Просто не искам да гледам през рамо по целия път към дома.

Аркеда се приведе към Баяр и му изшушука на долски език:

— Най-добре му го дай. Знаеш какво казват за гъбоядците. Способни са да ти прережат гърлото, да ти изпият кръвта и да те дадат на вълците си, така че дори кост да не остане от теб.

Мифис закима оживено.

— Или пък ще ни използват в ритуалите си. Ще ни изгорят живи, за да ни принесат в жертва на богините си.

Хан стисна челюсти в опит да прикрие изненадата и удивлението си. Явно вещерняците си имаха свои причини да се боят от клана.

— Не мога да им го дам, идиот такъв — изсъска Баяр. — Знаеш защо. Ако баща ми разбере, че съм го взел, ще накаже всички ни.

— Казах ти да не го вземаш — пророни Аркеда. — Предупредих те, че е лоша идея. И всичко това само за да впечатлиш принцеса Раиса…

— Нямаше да го взема, ако ни позволяваха да имаме наши — отвърна Баяр. — Само така можех да… Какво зяпате? — попита той, забелязал колко заинтригувано следят разговора им Хан и Жарава; явно чак сега осъзна, че двамата разбират долски език.

— Зяпаме човек, който добре се е подредил и затъва още повече — отвърна Хан. — А сега пусни амулета.

Баяр се втренчи в Хан, все едно наистина го виждаше за пръв път.

— Ти дори не си от клана. Кой си?

Хан имаше достатъчно здрав разум да не издава името си на враг.

— Викат ми Шив — представи се той с първото, произволно изровено от паметта си име. — Уличен господар на Южен мост.

— Шив, значи. — Магьосникът опита да впие злобен поглед в него, но очите му постоянно се изплъзваха настрани. — Странно. Има нещо… Струваш ми се… — Умълча се, сякаш загубил мисълта си.

Хан насочи стрелата си по-надолу и усети как струйки пот се стичат между лопатките му. Ако Баяр откаже да му се подчини, се налагаше да измисли нещо друго. А точно в онзи момент нищо не му идваше наум.