Читать «Краля демон» онлайн - страница 6

Баяр вдигна черните си вежди.

— И там да нощува на земята рамо до рамо с дузина мърляви мъже и да изкара цяла седмица без топла вана, а после да се прибере смърдяща на пушек и пот и нахапана от буболечки? — Той прихна в смях и спътниците му се присъединиха. — Права е да предпочита условията в Дола.

„Какво ли знае той“, помисли си Хан, обзет от спомена за уютните колиби с тесни дървени легла, за песните и историите около огъня, за угощенията от общия казан. Толкова нощи заспиваше под кожи и изтъкани от клана одеяла, докато нишките на стари песни се преплитаха със сънищата му. Хан не беше член на клана, но често си мечтаеше да стане. Единствено в лагера се чувстваше у дома. Само там нямаше усещането, че се бори за живота си със зъби и нокти.

— Принцеса Раиса е живяла в лагера Демонаи три години — напомни Жарава с неотстъпчиво вирната брадичка.

— Понеже е родом от клана, бащата на принцесата има някои архаични схващания — отвърна Баяр и спътниците му се разсмяха отново. — Аз лично не бих се оженил за момиче, прекарало толкова време в някой от лагерите. Ще ме е страх, че сигурно са я съсипали.

Внезапно в ръката на Жарава се появи нож.

— Правилно ли чух, Вещерняшки? — попита Жарава с глас, по-студен от Притулените води.

Баяр дръпна рязко поводите, конят му отстъпи назад и разстоянието между него и Жарава се увеличи.

— Бих казал, че жените трябва да се боят повече от маготворци, отколкото от жителите на който и да било лагер — продължи Жарава.

С разтуптяно сърце Хан се приближи до приятеля си и застана така, че да не му пречи, после сложи ръка върху дръжката на своя нож. Жарава беше пъргав и умееше да борави с остриета. Но нима ножът имаше шанс срещу магията? Дори два ножа?

— Успокой се, гъбоядецо. — Баяр облиза устни, приковал поглед в ножа на Жарава. — Чуй сега. По думите на баща ми момичетата, живели в лагер, се връщат горди, вироглави и необуздани. Това е. — Подсмихна се, сякаш е казал шега, на която всички да се посмеят дружно.

Жарава не отвърна на усмивката му.

— Да не би да твърдиш, че кръвната наследница на превалския трон трябва да бъде… обуздана?

— Жарава — обади се Хан, но Жарава пренебрегна предупреждението му с поклащане на глава.

Хан прецени тримата магьосника, както би сторил с противници в уличен бой. И тримата носеха тежки, майсторски изработени мечове, явно рядко влизали в употреба. Стигаше да ги свалят от конете. По едно бързо клъцване на подпругите с ножа и готово. От толкова близко разстояние мечовете нямаше да им свършат особена работа. Справеха ли се с Баяр, дружките му щяха да си плюят на петите.

Един от рижавите магьосници се прокашля нервно, сякаш посоката, в която поемаше разговорът, го караше да се чувства неловко. Той бе по-възрастният, имаше набито телосложение и пухкави, светли, луничави ръце, здраво вкопчени в поводите.

— Мика — подхвана той на долски диалект и кимна към долината под тях. — Хайде, да вървим. Ще изпуснем ловната дружина.