Читать «Краля демон» онлайн - страница 5

— Аз съм Жарава — заяви гръмко той на общия език — от лагера Морски борове. — Пропусна приветствения ритуал и премина към същественото: — От името на лагера настоявам да разбера кои сте и каква работа имат магьосници в Ханалеа, когато Наеминг им забранява да стъпват тук. — Жарава стоеше гордо изправен, със стиснати до тялото си юмруци, но въпреки това изглеждаше дребен на фона на тримата конника.

„Какво го прихваща Жарава?“ — питаше се Хан, докато излизаше плахо от скривалището, за да застане до приятеля cи. И на него не му харесваше маготворците да скитат незаконно из техните ловни земи, но имаше благоразумието да стои настрана от зла магия.

Чернокосото момче впери кръвнишки поглед в Жарава, после видимо потрепна и ококори изненадано черните си очи, преди да възвърне хладнокръвното, презрително изражение върху лицето си.

„Да не би да познава Жарава?“ — изуми се Хан и погледна от единия към другия. Приятелят му изглежда не го познаваше.

Въпреки че Хан беше по-висок от Жарава, погледът на магьосника мина над него като вода над камък и пак се върна върху лицето на приятеля му. Хан сведе очи към окаляния си панталон от еленова кожа и ризата, купена от Вехтошарника. Нямаше как да не завиди на странника за хубавата му премяна. Чувстваше се невидим на неговия фон. Незначителен.

Жарава обаче не се смущаваше от маготворци.

— Попитах какви са имената ви — повтори той. После махна с ръка към отдалечаващите се пламъци. — Това ми прилича на магьоснически огън.

„Жарава откъде знае как изглежда магьосническият огън? — зачуди се Хан. — Да не би просто да играе театър?“

Момчето с емблема на сокол обърна поглед към спътниците си, сякаш се колебаеше дали да отговори. Като не получи помощ от тях, отново се обърна към Жарава.

— Аз съм Мика Баяр от рода Соколово гнездо — изтъкна той, сякаш очакваше да паднат на колене, щом чуят името му. — Тук сме по заповед на кралицата. Кралица Мариана заедно с принцесите Раиса и Мелани ловуват в Дола. Подкарваме сърните към тях.

— Кралицата ви е заповядала да подпалите планината, за да има добър улов ли? — Жарава поклати глава в недоумение.

— Така казах, доколкото си спомням — отвърна Баяр, но нещо в изражението му подсказа на Хан, че не е съвършено искрен.

— Сърните не са собственост на кралицата — отбеляза Хан. — И ние имаме не по-малко право да ги ловуваме.

— Пък и сте непълнолетни — изтъкна Жарава. — Не ви е позволено дa си служите с магия. Hито да носите амулети. — Посочи към медальона около врата на Баяр.

„Откъде е толкова запознат Жарава?“ — помисли си Хан. Той самият не знаеше нищо за правилниците на заклинателите.

Явно приятелят му засегна болното място на Баяр, защото онзи вторачи гневен поглед в него.

— Това засяга само магьосниците — отвърна маготворецът. — На теб не ти влиза в работата.

— Е, Мика Вещерняшки — подхвана Жарава, прибягвайки към обидната дума, с която в клана наричаха магьосниците, — ако кралица Мариана държи да ловува сърни през лятото, защо не се качи по-нависоко в планината, както винаги е правила?