Читать «Краля демон» онлайн - страница 3

Хан и Жарава заобиколиха ливадата и се придвижиха към онази ѝ страна, накъдето духаше вятърът, по-надолу от стадото. Хан приклекна зад голям камък, измъкна лъка си, опъна тетивата и я пробва с мазолестия си палец. Имаше нов лък, защото старият му бе омалял. И той беше изработен в клана като всичко друго в живота му, което съчетаваше изящество и практичност.

Изправи се бавно на крака и дръпна тетивата до ухото си. После застина и подуши въздуха. Лекият полъх на вятъра носеше отчетливата миризма на дървесен пушек. Погледът му изкачи планината и откри, че струйка дим прорязва склона. Обърна очи към Жарава и вдигна въпросително вежди. Жарава сви рамене. Земята беше подгизнала от вода, а пролетната растителност зеленееше, тучна и свежа. Нищо не можеше да се подпали в такъв сезон.

Сърните на моравата също уловиха миризмата. Вдигнаха глави, запръхтяха, затъпкаха тревожно с крака и завъртяxa трескаво воднистите си кафяви очи. Хан отново отправи поглед към планинския склон. Вече се виждаха оранжевите, виолетовите и зелените пламъци в основата на огъня, а вятърът, духащ надолу по склона, носеше все повече горещина и пушек.

„Виолетово и зелено? — помисли си Хан. — Пламналите растения ли са с такива цветове?“

Сърните запристъпваха панически от крак на крак, сякаш несигурни накъде да тръгнат, после се обърнаха вкупом и хукнаха право към тях.

Хан бързо вдигна лъка и успя да изстреля една стрела, докато четириногите препускаха край тях. Не уцели нищо. Жарава също не извади късмет.

Хан припна след стадото. Прескачаше препятствията по пътя си, решен да опита отново, но скоро осъзна колко е безсмислено. Успя единствено да мерне съблазнителните им бели опашки, преди животните да се скрият сред боровете. Замърмори кисело под нос и тръгна с мудна крачка към Жарава, който продължаваше да се взира в планината. Линията пъстроцветен огън се търкаляше към тях с все по-голяма скорост и оставяше обгорял, опустошен пейзаж след себе си.

— Какво става? — поклати глава Жарава. — По това време на годината няма пожари.

Огнената стихия набираше мощ пред смаяните им погледи и дори прескачаше малките клисури по пътя си. Горящи въглени хвърчаха на всички страни, тласкани от брулещия склоновете вятър. Нетърпима горещина обля лицето и ръцете на Хан. Той изтупа пепелта от косата си и няколко искри от палтото си. Започваше да осъзнава, че ги грози опасност.

— Хайде. Най-добре да се махнем от пътя му!

Хукнаха през билото. Краката им се хлъзгаха по шистовите скали и мокрите листа и двамата съзнаваха, че падне ли някой, можеше да му е за последно. Скриха се зад канара, пробола тънката озеленена кожа на планината. Зайци, лисици и други дребни твари препускаха в галоп пред буйните пламъци. Огнената линия профуча край тях с ожесточено съскане и алчно погълна всичко по пътя си.

A след нея препускаха трима ездачи, които я водеха като пастири пред себе си.