Читать «Империя на бури» онлайн - страница 365

Когато излетяха, Гавриел изруга уплашено от мястото си зад златокосата вещица, а Роуан се заизкачва бавно по пясъчния хълм, закрепвайки древната ножница на Голдрин за портупея си.

Окървавената й риза още се търкаляше на билото му до локвата от кръвта й, просмукваща се в пясъка. Не се и съмняваше, че Каирн я е оставил нарочно.

Роуан се наведе да я вземе и прокара палци по мекия й плат.

Вещиците вече изчезваха на хоризонта; спътниците му достигаха кораба си, а останалите товареха по лодките армията, призована от другарката му.

Роуан доближи ризата до лицето си, вдиша мириса й. И почувства как нещо потрепна в него – усети връзката им.

Той пусна ризата и остави вятъра да я отнесе навътре в морето, надалеч от това окървавено място, смърдящо на болка.

Ще те намеря.

Сетне се преобрази, излетя в небето и се понесе по стремглавия, свиреп вятър, който сам бе призовал. Лазурното море се ширеше от дясната му страна, а зеленикавосивкавата плетеница на блатата – от лявата. Докато се сливаше с вятъра, следвайки приятелите си, които летяха успоредно на крайбрежието, Роуан запечати мириса й и кроткия трепет на връзката им в паметта си.

Кроткият трепет, който можеше да се закълне, че е доловил в отговор – досущ като пърхащото сърце на жив въглен.

И с разтърсващ света писък принц Роуан Белотрън Галантиус, консорт на кралицата на Терасен, тръгна да издирва съпругата си.

БЛАГОДАРНОСТИ

Винаги ми е трудно да събера в няколко страници огромната си благодарност към хората, които не само се трудят неуморно, за да направят тази книга реалност, но и ме даряват с безценна подкрепа и приятелство. Не знам какво бих правила без тях в живота си и благодаря на вселената всеки божи ден, че ги имам.

На съпруга ми Джош: Дори когато светът ни се превърне в повей забравена пепел между звездите, ще продължавам да те обичам. Благодаря ти за смеха в дните, когато не вярвах, че мога да се усмихна; задето държеше ръката ми, когато имах нужда да си припомня, че съм обичана; задето си мой най-добър приятел и безопасен пристан. Ти си най-голямата радост в живота ми и дори в хиляда страници не бих успяла да изразя колко те обичам.

На Ани: Не би ме изненадало, ако вече си се научила да четеш. Ти си другата голяма радост в живота ми, а с безусловната ти любов и неуморна палавост уединената ми работа никога не е самотна – нито за миг. Обичам те, кутренце.

На Тамар Ридзински: Безкрайно благодарна съм ти за мъдростта, тарикатството и гениалността още от мига, в който ми се обади преди толкова много години. Но точно тази година съм ти още по-благодарна за приятелството. Благодаря ти, че пазиш гърба ми независимо от всичко. Голяма късметлийка съм да имам човек като теб в своя ъгъл.

На Кат Ондър: Работата ми с теб е толкова висок връх в кариерата ми. Благодаря ти от все сърце за остроумните и прозорливи коментари, задето винаги подкрепяш книгите ми и превръщаш цялата ни работа в истинска забава. Невероятно горда съм, че те имам за свой редактор и приятел.