Читать «Империя на бури» онлайн - страница 355
Сара Джанет Маас
В гърдите му зееше дупка.
И имаше толкова много кръв.
От небето се чу плясък на криле, оглушителен рев, но той нямаше сили да вдигне глава. Нямаше желание.
Гласът на Елида разсече света; крещеше на някого.
– Корабът... корабът току-що изчезна; тръгна си, без да разбере, че ние сме взели...
Радостни възгласи – женски победоносни викове.
Грохотни, забързани стъпки.
В следващия миг силна ръка се вкопчи в косата му и дръпна главата му назад. Усети студено острие до шията си и лицето на Роуан, пропито с необуздан, смъртоносен гняв, изникна в полезрението му.
– Къде е Елин?
В гласа му разпозна паника – искрена паника, защото Белотрън бе видял разхвърляните оръжия и ризата й.
–
Какво беше направил, какво беше направил...
Болка проряза гърлото на Лоркан и топла кръв закапа надолу по шията му, по гърдите му.
–
Лоркан се олюля, коленичил в пясъка.
Съпруга.
– О, богове – ридаеше Елида, дочула гласовете им. Воплите й сякаш отразяваха звука на собственото му разбито сърце. – О, богове...
И за пръв път от векове насам Лоркан заплака.
Роуан впи острието на кинжала си още по-надълбоко в гърлото му, макар и лицето на Лоркан да се обливаше в сълзи.
Какво бе направила онази жена...
Елин бе знаела, че Лоркан я е предал и е извикал Майев, че не й оставаше много.
И се беше омъжила за Белотрън... за да има Терасен крал. Навярно се бе съгласила именно защото бе наясно, че Лоркан я е предал, че Майев идва...
А Лоркан не й помогна.
Съпругата на Белотрън.
Другарката му.
Елин бе позволила да я бичуват и оковат, бе тръгнала доброволно с Майев, за да не попадне Елида в лапите на Каирн. И постъпката й бе колкото саможертва заради Елида, толкова и дар към него.
Поклонила се бе на Майев.
Заради Елида.
– Моля те – каза Роуан с пресеклив глас.
Воинското му спокойствие се пропукваше.
– Майев я взе – отговори му Манон, приближавайки.
Гавриел, който се беше надигнал на колене, макар че още се олюляваше от прекъсването на кръвната му клетва, пророни дрезгаво:
– Използва клетвата, за да ни възпре, да ни попречи да й помогнем. Дори на Лоркан.
Въпреки това Роуан не махна ножа си от врата му.
Лоркан бе сгрешил. Жестоко бе сгрешил.
И не съжаляваше напълно, не и ако Елида беше в безопасност, но...
Елин отказа да брои. Каирн изля цялата си сила в онзи камшик, а тя не им достави удоволствието да брои.
– Къде е корабът? – попита Едион, а после изруга, видял окървавената риза.
Грабна Голдрин и трескаво забърса с жакета си кървавите пръски от ножницата му.
– Изчезна – повтори Елида. – Просто... изчезна.
Белотрън го изгледа отвисоко с плувнали в агония и отчаяние очи. А Лоркан прошепна:
– Съжалявам.
Роуан свали ножа и пусна косата му. Залитна стъпка назад. Дориан беше коленичил в тревата до Гавриел и около тях сияеше бледа светлина. Лекуваше раните по ръцете му. За душевната, която Манон бе нанесла и на него, и на Лоркан, прекъсвайки позорно кръвните им клетви, нямаше лек.
Манон се приближи, вече обградена от сестрите си. Всичките подушиха кръвта. Златокосата изруга тихо.
