Читать «Империя на бури» онлайн - страница 354

Накрая оковаха китките й.

Глезените й.

Врата й.

Никой не излекува съдрания й гръб – не плът, а кърваво парче месо, преди да я вкарат в желязната кутия. Накараха я да легне върху откритите си рани.

А после я затвориха с капака. И я заключиха вътре.

Елида повърна в тревата и Манон сложи ръка върху гърба й.

Елфите понесоха ковчега надолу по дюните, към лодката и кораба в далечината.

– Фенрис, върви! – заповяда Майев, посочвайки „Славей“.

Фенрис се задъха, но не успя да се противопостави на командата й и тръгна след елфите. Погледът му попадна върху захвърлената в пясъка бяла риза. Беше оплискана с кръв от бичуването.

В следващия момент изчезна, сякаш мина през врата във въздуха и вятъра.

Останала насаме с Лоркан, кралицата го попита:

– И си направил всичко това заради мен?

Той не помръдна.

– Говори – нареди му Майев.

Лоркан въздъхна разтреперано и каза:

– Да. Да, извърших го заради теб. Всичко.

Елида стисна в шепи тревата и Манон се зачуди дали няма да й пораснат железни нокти, с които да раздере всичко от ярост. От омраза.

Майев спря до окървавената риза на Елин и погали скулата на Лоркан.

– Нямам нужда – пророни ласкаво тя – от самомнителни слуги, убедени в собствената си правота.

Той се скова от думите й.

– Ваше Величество...

– Отнемам ти кръвната клетва. Отнемам ти имуществото и титлите. И ти като Гавриел си освободен позорно от службата си към мен. Заради неподчинението и измяната ти те низвергвам от Доранел. Престъпиш ли границите на кралството ми, ще бъдеш убит.

– Ваше Величество, умолявам ви...

– Върви да умоляваш някой друг. Аз нямам нужда от воин, на когото не мога да се доверя. Отменям заповедта за убийството ти. Струва ми се по-лошо наказание да живееш в срам.

От китката му шурна кръв, сетне и от нейната. Земята се обагри в червено.

Лоркан се свлече на колене.

– Не търпя компанията на глупци – обяви Майев и го остави в пясъка.

Сякаш му беше нанесла жесток удар, същия като на Гавриел. И Лоркан не можеше да помръдне, да мисли и диша. Но все пак пробва да пълзи. Към Майев. Копелето се опита да пълзи.

– Трябва да вървим – пророни Манон.

Потърсеше ли Майев ключовете... Трябваше да вървят.

Откъм хоризонта проехтя рев.

Абраксос.

Сърцето й задумка от щастие, но...

Елида остана в тревата. Остана да гледа как Лоркан пълзи към кралицата, която крачеше по плажа с развяна зад гърба й черна рокля.

Как лодката с железния ковчег потегля към чакащия кораб. Майев седеше до него с ръка върху капака му. В името на здравия й разум Манон се молеше Елин да не будува през цялото време, което щеше да прекара вътре.

В името на света им се молеше кралицата на Терасен да оцелее.

Макар и само за да умре, спасявайки всички им.

74.

Имаше толкова много кръв.

Беше плискала чак до мястото, където Лоркан коленичеше сега, и вече се просмукваше в пясъка, лъщейки под слънцето.

Беше опръскала ризата й, захвърлена и забравена до него. Беше изцапала дори ножниците на мечовете и кинжалите й, разпилени наоколо като кости.

Какво бе направила Майев...

Какво бе направила Елин...