Читать «Империя на бури» онлайн - страница 353

– Тръгваме – каза вещицата и я затегли настрани към сушата.

– Не – изплю Елида, мятайки се в ръцете й.

Лоркан изцъкли очи, но заповедта на Майев не му даваше да помръдне, да стори каквото и да било, когато Манон извади Ветросеч и я блъсна в главата с дръжката му.

Момичето полетя надолу като камък. Манон веднага я преметна през рамо и каза на Майев:

– Успех.

Тя погледна към Елин – само веднъж. После извърна очи.

Майев не й обърна внимание и я остави да поеме към блатата. Лоркан щеше да изскочи от кожата си.

Сякаш с всички сили се бореше с кръвната клетва.

Но Елин не я беше грижа.

Елфите почти я влачеха към Майев.

Към желязната кутия. И веригите. И желязната маска.

Огнени спирали, малки слънца и живи въглени бяха изковани върху тъмната й повърхност. Подигравка със силата, която бе създадена да удържа – силата, която Майев се бе постарала да изцеди до последно, преди да я заключи. Иначе нямаше начин да успее.

Всеки сантиметър, в който краката й се тътреха по пясъка, отнемаше цяла вечност; и част от секундата. Панталонът й бе наквасен с кръв. Едва ли беше възможно да изцери раните си с всичкото това желязо край себе си. Само Майев можеше да ги излекува, и то когато сметнеше за добре.

Но със сигурност нямаше да я остави да умре. Не и докато не откриеше Ключовете на Уирда.

Време – благодарна беше за времето, което Елена й бе предоставила.

Време да срещне всеки от тях, да опознае поне малка част от света, да послуша приказна музика, да танцува, да се смее, да изпита истинско приятелство. Благодарна беше за Роуан.

Благодарна.

Затова Елин Галантиус избърса сълзите си.

И не се съпротивлява, когато Майев сложи красивата желязна маска на лицето й.

73.

Манон вървеше, без да спира.

Не смееше да надзърне назад. Боеше се древната, безсърдечна кралица да не разчете в очите й, че Елин не притежава Ключовете на Уирда, че ги бе пъхнала в джоба на Манон, когато я бутна, минавайки покрай нея. Елида щеше да я намрази заради това – всъщност вече я мразеше.

Но ако това беше цената – така да бъде.

Само един поглед от Елин й беше достатъчен да схване какво се очакваше от нея.

Да отнесе ключовете надалеч от Майев. Да отведе Елида.

Бяха изковали желязна кутия за кралицата на Терасен.

Елида започна да се свестява тъкмо когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуят. Загърчи се в ръцете й и Манон я пусна зад една дюна, стисвайки тила й толкова силно, че момичето замръзна при натиска на железните нокти в кожата й.

– Мълчи – изсъска Манон и Елида се подчини.

Двете се наведоха и надникнаха през високите треви. Само миг – само миг можеше да погледат, за да разберат накъде ще поведе Майев кралицата на Терасен.

Лоркан оставаше застинал на място, както му бе наредила. Гавриел беше почти в безсъзнание; дишаше тежко в тревата, сякаш изтръгвайки кръвната клетва от тялото му, кралицата го бе ранила жестоко.

Фенрис – Фенрис гледаше с искрена омраза Майев и Каирн. От камшика на Каирн още капеше кръв, докато войниците на елфическата кралица завързваха маската върху лицето на Елин.