Читать «Империя на бури» онлайн - страница 357

– Как?

Астерин галеше косата на Елида, която плачеше на рамото й.

– Кучките на баба ти добре ни погониха, но в крайна сметка успяхме да ги изкормим. През последния месец не сме спирали да те издирваме. Но накрая Абраксос намери нас и като че ли знаеше къде си, затова го последвахме. – Тя зачопли едно петно засъхнала кръв върху бузата си. – И очевидно ви спасихме кожите.

Но не навреме, помисли си Манон, гледайки как Елида плаче тихо, как човеците и елфите или стояха бездейно, или спореха.

Не навреме, за да предотвратят това. За да спасят Елин Галантиус.

– И сега какво? – попита Сорел, докато превързваше ранената си ръка, облегната на уивърна си.

Тринайсетте погледнаха с очакване Манон.

Тя се осмели да попита:

– Чухте ли думите на баба ми, преди... всичко останало?

– Сенките ни казаха – отвърна Астерин с танцуващи очи.

– И?

– И какво? – изсумтя Сорел. – Наполовина крочанка си голяма работа.

– Кралица на крочаните.

И наследница на Рианон Крочан. Не бяха ли забелязали Древните приликата им?

Астерин сви рамене.

– Пет века чистата кръв на Железни зъби не успя да ни отведе у дома. Може пък ти да сполучиш.

Дете не на войната... а на мира.

– С мен ли сте? – попита ги тихо Манон. – Ще ми помогне те ли да направя каквото трябва, за да се върнем в Пустошта?

Елин Галантиус не се беше примолила на Елена за друга орис. Беше отправила само една молба към древната кралица: Ще дойдеш ли с мен? По същата причина, поради която Манон задаваше на сестрите си този въпрос.

Тринайсетте вдигнаха пръсти до челата си като една. И като една ги свалиха.

Манон извърна поглед към морето. В гърлото й бе заседнала буца.

– Елин Галантиус се отказа от свободата си, за да спаси вещица от Железни зъби – обяви Манон. Елида се изправи, откъсвайки лице от рамото на Астерин. Манон продължи: – Задължени сме й до живот. И нещо повече. Време е да станем по-добри от прамайките ни. Всички сме деца на тази земя.

– Какво си намислила? – попита Астерин със светнали очи.

Манон надникна зад тях. Към севера.

– Ще открия крочаните. И заедно с тях ще съберем армия. За Елин Галантиус. И народа й. И нашия народ.

– Никога няма да ни се доверят – обади се Сорел.

– В такъв случай просто ще ги очароваме както ние си знаем – провлачи Астерин.

Няколко от сестрите им се подсмихнаха; други запристъпваха нервно.

Манон отново попита Тринайсетте:

– С мен ли сте?

И този път, когато всички докоснаха с пръсти челата си, тя им отговори със същото.

* * *

Роуан и Едион седяха мълчаливо на плажа. Гавриел се беше посъвзел от наказанието на Майев и сега двамата с Лоркан стояха на върха на близката скала и разговаряха тихо; Лизандра, в образа си на призрачен леопард, седеше сама сред танцуващите треви; а Дориан просто ги наблюдаваше от върха на една дюна.

Онова, което беше направила Елин... за което ги беше излъгала...

Кръвта по пясъка започваше да засъхва на места.

Ако с Елин беше свършено, ако наистина платеше с живота си, успееше ли да се освободи...

– Двата ключа не са у Майев – заяви Манон, промъкнала се неусетно до Дориан. Сестрите й чакаха отзад, обградили закрилнически Елида. – В случай че се тревожите.