Читать «Империя на бури» онлайн - страница 349

Елин се напрегна. Фенрис изръмжа предупредително.

Майев сви рамене.

– Ако е някакво успокоение, Елин, нека те уверя, че с принц Роуан щяхте да живеете заедно хиляда години. Повече дори.

Светът започна да се върти по-бавно и Елида чуваше тътена на кръвта си, когато Майев добави:

– Дарбите на сестра ми Маб се запазиха през поколенията. Пълната сила, хамелеонството, елфическото безсмъртие. По всяка вероятност ти остават около пет години до Обезсмъртяването.

Елин направи гримаса. Майев не изцеждаше магията и физическите й сили, а духа й.

– Може да отпразнуваме заедно Обезсмъртяването ти – продължи Майев. – Определено нямам намерение да те губя заради Ключалката. Да губя ключовете, защото те, Елин, са създадени да бъдат използвани.

– Майев, моля те – пророни Фенрис.

Майев огледа съвършените си нокти.

– Най-ироничното в случая е, че дори не е имало нужда да си другарка на Роуан. Нито пък да го пречупвам. Е, ако не друго, беше поне интригуващо изпитание на силите ми. Но тъй като се съмнявам да тръгнеш с мен покорно, без най-малкото да опиташ да умреш преди това, ще ти предложа един избор.

Елин като че ли свика силите си за предстоящото, а Майев вдигна ръка и извика:

– Каирн.

Гавриел и Фенрис се сковаха. Локан почти подивя зад Елида, мъчейки се да я извлачи незабележимо назад, да заобиколи някак заповедта си.

Красив воин с кестенява коса се откъсна от свитата и тръгна към тях. Красив, ако се изключеше садистичната жестокост, обсебила сините му очи. И мечовете от двете му страни, камшикът, навит върху единия му хълбок, злокобната му усмивка. Беше я зървала и преди – върху лицето на Върнън. Върху толкова много лица в Морат.

– Позволете ми да ви представя най-новия член на кадъра ми. Каирн, запознай се с Елин Галантиус.

Каирн застана до кралицата си. А погледът, който отправи към нейната кралица, накара стомаха на Елида да се преобърне. Садист – да, сигурна беше, че това е подходящата дума за него, без дори да е чула гласа му.

– С Каирн – продължи Майев – имате нещо общо помежду си владеете едно и също умение. Разбира се, ти самата си разполагала едва с няколко години да научиш изкуството на изтезанията, но... Каирн може да ти покаже какво е усвоил в многовековния си опит.

Фенрис бе пребледнял от гняв.

– Майев, умолявам те...

Вълна от мрак се заби в тялото му, поваляйки го на колене, притискайки главата му в земята.

– Достатъчно – изсъска Майев.

Когато върна очи към Елин, отново се усмихваше.

– Както казах, предлагам ти избор. Можеш или да тръгнеш доброволно с мен и да се запознаеш по-отблизо с Каирн, или…

Погледът й се плъзна към Лоркан. Към Елида.

И сърнето й спря, когато Майев заяви:

– Или ще взема не само теб, но и Елида. Сигурна съм че двамата с Каирн ще се разбират чудесно.

72.

Тялото я болеше.

Всичко я болеше. Кръвта, дъхът, костите.

Не й бе останала нито капка магия. Нищо не можеше да я спаси.

– Не – пророни тихо Лоркан.

Елин обърна глава и движението запрати стрели от агония по гръбнака й. Въпреки това погледна към Елида и към Лоркан, принуден да я държи на място с пребледняло от ужас лице, докато очите му прескачаха между нея, Каирн и Майев. Манон правеше същото – преценяваше шансовете им колко бърза трябваше да е, за да се отдалечи достатъчно.