Читать «Империя на бури» онлайн - страница 350

Добре. Добре – Манон щеше да измъкне Елида. Вещицата само чакаше Елин да предприеме нещо, без да съзнава, чене й бяха останали сили. Дори за последен удар.

А и тъмната хватка още стискаше костите й толкова здраво, че само едно агресивно движение... само едно – и щеше да ги строши.

Майев се обърна към Лоркан.

– На кое казваш „не“, Лоркан? На това да вземем Елида Локан с нас, ако Елин реши да се съпротивлява, или на великодушното ми предложение да я оставя на мира, ако Нейно Величество тръгне доброволно?

Кос поглед към Каирн, кестенявия елфически воин до Майев, й беше достатъчен да проумее що за същество е. Избила бе много като него през годините. Беше познавала Рурк Фаран. Представяше си какво би причинил на Елида... Лоркан също знаеше. А ако действаше с позволението на самата Майев...

– Тя е невинна — отвърна накрая Лоркан. – Вземи кралицата и ни пусни да си вървим.

Манон пък се осмели да повиши тон на Майев.

– Тя принадлежи на Железни зъби. Щом нямаш работа с мен, значи, нямаш и с нея. Не намесвай Елида Локан във всичко това.

Игнорирайки думите на вещицата, Майев провлачи към Лоркан:

– Заповядвам ти да останеш на място. Заповядвам ти да наблюдаваш безучастно. Заповядвам ти да не помръдваш и не продумваш до следващо нареждане. Същата заповед важи и за теб, Фенрис.

И Лоркан се подчини. Фенрис също. Телата им просто се вцепениха.

Елида се извърна към Лоркан.

– Можеш да спреш това, да се съпротивляваш...

Той дори не я погледна.

Елин знаеше, че Елида ще се опълчи. Не разбираше, че Майев играе тази игра от векове и бе очаквала точно този момент да я улови в капана си.

Като обърна очи към кралицата, тя й се усмихваше. И Елин знаеше, че бе играла, заложила беше всичко и бе загубила.

Майев кимна в знак на потвърждение.

Неизреченият въпрос танцуваше в очите на Елин, докато Елида крещеше на Лоркан, на Манон, умоляваше ги да помогнат. Но вещицата не отстъпваше от заповедта си. От мисията си.

Майев прочете въпроса в очите на Елин и каза:

– Ще нося ключовете в едната си ръка, а Елин, носителката на огъня, в другата.

Първо трябваше да я пречупи. Да я убие или да я...

Каирн се ухили насреща й.

Стражите на Майев влачеха нещо откъм лодката, с която бяха пристигнали до плажа от кораба, чиито тъмни платна вече се разпъваха.

Елида се извърна към Майев, която не благоволи да я погледне дори.

– Моля те, моля те...

Елин просто кимна на елфическата кралица. В жест на примирение и покорство.

Майев сведе глава с триумфална усмивка по червените си устни.

– Лоркан, пусни я.

Воинът свали ръце до тялото си.

И тъй като победата беше нейна, Майев освободи костите на Елин от тъмната си хватка. Позволи й да се обърне към Елида и да каже:

– Върви с Манон. Тя ще се погрижи за теб.

Елида заплака и отблъсна Лоркан от себе си.

– Тръгвам с теб, ще дойда с теб...

И наистина щеше. Щеше да понесе Каирн и Майев... Но Терасен се нуждаеше от храброст като нейната. За да оцелее, за да се надигне от прахта, Терасен се нуждаеше от Елида Локан.