Читать «Империя на бури» онлайн - страница 347

– О, иска ти се да сторя същото и с теб, нали, Фенрис? Но нима има по-голямо наказание за един истински изменник от това да те обрека на вечна служба към мен?

Той изсъска запъхтяно и Елида се зачуди дали няма да се нахвърли на кралицата, решен да я убие.

Майев се обърна към Елин и й заповяда:

– Стани!

Елин опита. Ала тялото й я предаде.

Майев изцъка с език и невидима ръка вдигна Елин на крака. Замъглените й от болка очи се избистриха, а като съзря кралицата да приближава, ги изпълни студен гняв.

Асасин, напомни си Елида. Елин беше асасин и ако Майев я доближеше достатъчно...

Но Майев спря. Невидимите ръце прерязаха портупеите на Елин. И Голдрин се стовари на земята. После кинжалите й започнаха да изскачат от ножниците си

– Толкова много оръжия – отбеляза Майев, докато невидимите ръце обезоръжаваха Елин с брутална ловкост,

Дори скритите под дрехите й ножове изпопадаха, порязвайки я междувременно. Под ризата и панталоните й разцъфнаха кървави петна. Защо стоеше така...

Набираше сили. За последния си удар. Последният си отпор.

Нека кралицата я мисли за безсилна.

– Защо? – попита дрезгаво Елин.

Печелеше време.

Майев подритна един паднал кинжал, чието острие бе изцапано с кръвта на Елин.

– Защо изобщо се занимавам с теб? Защото не мога да ти позволя да се жертваш за изковаването на нова Ключалка, нали разбираш? Не и при положение, че вече си се сдобила с онова, което ми е необходимо. Отдавна знам, че ти ще ми го дадеш, Елин Галантиус, и предприемам нужните стъпки, за да си го подсигуря.

– Кое? — пророни безсилно Елин.

– Още ли не си се досетила? – учуди се Майев. – Защо исках майка ти да те доведе при мен, защо миналата пролет те карах да правиш онези неща?

Никой от околните не смееше да мръдне.

Майев изсумтя – изтънчен, женствен звук на триумф.

– Бранън открадна ключовете от мен, след като аз ги взех от Валгите. Бяха моя собственост, а той ми ги отне. После се събра с онази твоя богиня и смеси огъня й със собствената си кръв, за да не посмея да докосна земите и потомците му. Но кръвта се разрежда през поколенията. Затова знаех че рано или късно пламъците му ще угаснат и ще дойде време да си отмъстя.

Елин се отпусна в ръцете, които я крепяха.

– И тъмната сила ми разкри миг от бъдещето. Видях, че мощта на Мала отново ще се възвиси. И че ти ще ме отведеш до ключовете. Само ти – единствената, на която Бранън оставяше улики, която можеше да открие и трите. Видях коя си, какво си. Видях кого обичаш. Видях другаря ти.

Шумоленето на морския бриз през високите треви остана единственият звук.

– Каква власт ще имате двамата с принц Роуан. А потомците ви... – Тя се подсмихна ехидно. – С Роуан можете да властвате над целия континент, ако пожелаете. Но децата ви... децата ви ще управляват империя, способна да покори света.

Елин затвори очи. Елфите клатеха бавно глави – отказваха да повярват.

– Не знаех кога ще се родиш ти, но когато принц Роуан от рода на Белия трън дойде на този свят, когато достигна зрялост и стана най-силният чистокръвен елф в кралството ми... теб още те нямаше. Досетих се обаче какво трябва да сторя. Да те хвана в лапите си. Да те подчиня на волята си, така че набереш ли достатъчно сила и опит, да намериш ключовете, да ми ги дадеш без дори да се замислиш.