Читать «Империя на бури» онлайн - страница 25

Манон игнорира присвития поглед на Астерин. Сега не му беше времето за такъв разговор.

Сетне намери немия ковач на обичайното му място. По очерненото му със сажди лице се стичаха струйки пот, но изражението му беше спокойно, когато отгърна платнището от тезгяха си, за да разкрие бронята й. Излъскана, готова.

Костюмът от тъмен метал беше старателно изработен да наподобява уивърнски люспи. Манон прокара пръст по застъпващите се пластини и вдигна едната ръкавица, съвършено следваща очертанията на ръката й.

– Прекрасна е.

Ужасяваща, но прекрасна. Стана й чудно как ли ковачът приемаше факта, че й беше сътворил броня, с която да сее смърт сред братята му човеци. Червендалестото му лице не разкриваше нищо.

Тя свали червената си пелерина и започна да облича отделните части на доспехите си. Пасваха й като втора кожа, гъвкави и пластични, където трябваше, здрави и неподатливи на местата, от които зависеше животът й.

Като приключи, ковачът я огледа и кимна одобрително, после бръкна под тезгяха и извади друг предмет отгоре му. В първия момент Манон можеше единствено да се взира в коронования шлем.

Беше изкован от същия тъмен метал, а носните и челни предпазители имаха такава форма, че скриваха по-голямата част от лицето й – с изключение на устата й. И железните й зъби. Шестте върха на короната стърчаха нагоре като малки мечове.

Шлем на завоевател. На демон.

Манон долови погледите на Тринайсетте, вече въоръжени, докато подпъхваше плитката си отзад в бронята си и слагаше шлема на главата си.

Пасна й отлично и вътрешността му охлади пламналата й кожа. Макар и голяма част от лицето й да беше скрита в сенките му, видя съвсем ясно как ковачът кимва одобрително.

Не знаеше защо си прави труда, но нещо я накара да му благодари.

Поредното сдържано кимване беше единственият му отговор, преди Манон да си тръгне от тезгяха му.

Войниците се отдръпваха от пътя й, щом излезе с устремена крачка от оръжейната, давайки сигнал на Тринайсетте. После яхна Абраксос, пременен в новата му броня.

Накрая, без да обърне поглед към Морат, излетя със сестринството си в сивото небе.

4.

Едион и Роуан не позволиха на вестоносеца на Дароу да се върне преди тях и да предупреди лордовете кога да ги очакват. Ако това беше някакъв ловък ход, с който да ги поставят в неизгодна позиция, независимо че Муртауг и Рен им бяха помогнали през пролетта, то трябваше все някак да си възвърнат предимството.

Елин започваше да си мисли, че е редно да възприеме дъждовното време като поличба. А може би възрастта на Муртауг подсигуряваше удобен повод Дароу да я подложи на изпитание. Наложи й се да овладее гнева си при тази идея.

Странноприемницата се намираше на един кръстопът в началото на Оуквалд. Претъпкана беше заради дъждовната нощ, ето защо си платиха двойно, за да приберат конете под навеса. Елин имаше основание да вярва, че само с една дума, с една искрица от легендарния си огън можеше да им освободи място не само в конюшнята, но и в странноприемницата.

Лизандра беше вървяла на километър пред тях и щом пристигнаха, се показа от храсталака да кимне на Елин с подишалата си козинеста глава. Беше безопасно.