Читать «Империя на бури» онлайн - страница 27

Някой му отвърна със сух, студен глас:

– Като се има предвид колко потайна среща ни беше уредил, Едион, човек ще си помисли, че се прокрадваш през собственото си кралство.

Елин достигна открехнатата врата, умувайки дали си струва да започне разговора, като каже на глупаците вътре да приказват по-тихо, но...

Те точно това правеха. С елфическия си слух тя долови повече от звуците, достъпни за човешкото ухо. Мина пред Лизандра и Еванджелин и спря на вратата, за да огледа самостоятелната трапезария.

Един прозорец, открехнат за проветрение. Бумтяща камина и голяма правоъгълна маса пред нея, отрупана с празни чинии, трохи и очукани подноси. На нея седяха двама старци и единият шепнеше нещо в ухото на вестоносеца, препалено тихо дори за елфическия й слух; младият мъж се поклони на всички им и напусна стаята. Двамата старци се поизправиха, надничайки покрай Едион – към нея.

Елин съсредоточи вниманието си към тъмнокосия младеж до камината, опрял ръка в полицата над нея. Белязаното му, загоряло от слънцето лице изглеждаше някак отпуснато.

Спомняше си двата еднакви меча на гърба му. Тъмните му, пламтящи очи.

Тя свали качулката си с пресъхнала уста. Рен Алсбрук подскочи.

Старците бяха станали на крака. Елин познаваше единия от тях.

Зачуди се как не беше разпознала Муртауг в нощта, когато бе отишла да коли наред в онзи склад. Особено при положение, че именно той я беше възпрял.

Другият старец... макар и сбръчкано, лицето му изглеждаше силно – калено. Лишено от всякаква радост и топлина. Лице на мъж, свикнал да става неговото, да му се подчиняват безропотно. Тялото му беше слабо и жилесто, но гръбнакът му още беше опънат като струна. Очевидно не воюваше с меч, а с ума си.

Прачичо й Орлон беше и двете. А и мил човек, нито веднъж не беше чула строга или гневна дума от него. Този тук обаче... Елин впи поглед в сивите очи на Дароу – хищник, разпознал хищник.

– Лорд Дароу – килна глава тя. Не можа да сдържи кривата си усмивка. – Май уютно сте се настанили.

Безизразното лице на Дароу не трепна. Не го впечатляваше с остроумието си.

Е, все тая.

Елин го загледа в очакване, нямаше намерение да откъсва очи от него, докато не й се поклонеше.

Той само кимна леко.

– Малко по-ниско – измърка тя.

Едион й стрелна предупредителен поглед.

Дароу не й се подчини.

Муртауг й се поклони дълбоко вместо двама им и каза:

– Ваше Величество. Простете, че изпратихме вестоносеца да ви доведе, но внукът ми се тревожи за здравето ми. – Той опита да се усмихне. – Понякога ме влудява със суетенето си.

Без да обръща внимание на дядо си, Рен се отблъсна от полицата над камината и заобиколи масата, изпълвайки стаята с тропота на ботушите си.

– Знаел си – пророни на Едион.

Лизандра затвори вратата и каза на Еванджелин да застане до прозореца с Лапичка, все някой трябваше да следи за любопитни погледи. Едион се поусмихна на Рен.

– Изненада.

Преди младият лорд да отговори, Роуан застана до Елин и свали качулката си.