Читать «Империя на бури» онлайн - страница 24

Манон напусна залата още преди той да се е обърнал към Върнън. Чак когато се отдалечи, й хрумна, че трябваше да остане, за да брани Майка Черноклюна.

* * *

Тринайсетте не проговориха, докато не кацнаха в личната си оръжейна във военния лагер; не бяха рискували дори докато оседлаваха уивърните си в новото им гнездо.

Двете придружаващи сестринства, избрани от Манон – и двете от Черноклюните, прелетяха през пушилката и мрака, които вечно се виеха около Морат, на път към собствените им оръжейни. И по-добре.

Застанала в калта пред набързо скалъпения лабиринт от ковачници и палатки, Манон обяви на събралите се пред нея Тринайсетте:

– Излитаме след трийсет минути.

Зад тях ковачи и прислужници вече бързаха да навлекат броните на завързаните с вериги уивърни.

Ако бяха достатъчно умни и пъргави, нямаше да свършат в челюстите им. Небесносинята женска на Астерин тъкмо оглеждаше гладно мъжа до себе си.

Манон се изкушаваше да види дали ще го схруска, но върна погледа си към сестринството.

– Ако имаме късмет, ще пристигнем преди Искра и ще дадем тон на щурма. Ако не, ще я намерим и ще спрем клането. Принце, оставете на мен. – Докато изричаше последното, не дръзна да надзърне към Астерин. – Жълтоногите несъмнено ще опитат да вземат главата му. Искам да го предотвратите.

А може би беше добра идея междувременно да умъртвят Искра. В битките постоянно се случваха непредвидени събития.

Тринайсетте сведоха покорно глави. Манон кимна през рамо към оръжейната под една от паянтовите палатки.

– Пълно снаряжение. – Устните й се извиха в режеща усмивка. – Трябва да сме в най-добрия си вид за първата ни грандиозна изява.

Отвърнаха й дванайсет също толкова свирепи усмивки и вещиците се отправиха към масите и поставките, където през последните месеци бяха изработвани старателно броните им.

Само Астерин остана до нея, а когато Гислейн мина покрай тях, Манон я сграбчи за ръката и извиси глас над дрънченето на наковални и рева на уивърните.

– Кажи ни какво знаеш за Ераван! – Гислейн, чиято тъмна кожа изглеждаше пребледняла, отвори уста, но Манон я прекъсна остро: – Накратко.

Гислейн преглътна тежко и кимна, докато останалите от Тринайсетте се приготвяха за битка зад гърба й. Книжовницата воин зашепна така, че само Манон и Астерин да я чуват.

– Той е един от тримата валгски крале, нападнали света ни в зората на времето. Останалите двама или загинали, или били прокудени обратно в тъмното им измерение. Ераван останал тук с малката си армия. Дошъл на този континент, след като Майев и Бранън сразили войската му, и хиляда години тайно възвръщал числеността й в дълбините на Белия зъб. Когато бил готов, когато усетил, че огънят на крал Бранън гасне, Ераван решил да завоюва този континент. Според легендите бил победен от дъщерята на Бранън и човешкия й спътник.

Астерин изсумтя.

– Струва ми се, че легендите грешат.

Манон пусна ръката на Гислейн.

– Подготвяй се. Разкажи и на останалите, когато можеш.

Гислейн се поклони и закрачи към оръжейната.