Читать «Смъртни белези» онлайн - страница 224

— Как е Исае? — попита я той.

— Исае… — Киси сбърчи чело. — Мисля, че ме чу с някоя част от съзнанието си отвъд скръбта, но ще видим.

Акос не се и съмняваше, че ще видят, и то вероятно не каквото искаха. Беше разпознал омразата в лицето на Исае, докато се взираше в Сайра, застанала пред безжизненото тяло на сестра ѝ. Един разговор с Киси не можеше да неутрализира такава омраза, колкото и топлина да имаше помежду им.

— Ще продължа да опитвам — каза Киси.

— Това е отличителната черта на всичките ми деца — коментира майка им, изкачвайки решетъчните стъпала към навигационната палуба. — Настойчиви са. До самозаблуда, би казал някой.

Нa лицето ѝ играеше усмивка. Странни комплименти правеше майка им. Стана му чудно дали не е разчитала именно на заблудената му настойчивост, уреждайки да пристигнат в затвора с такова съдбовно закъснение. А може би наистина не е очаквала Айджа да наруши плановете ѝ със собствените си оракулски машинации. Акос никога нямаше да разбере.

— Събуди ли се Айджа? — попита я той.

— Да, буден е — въздъхна Сифа. — Но засега само се взира в нищото. Не мисля, че ме чува. Не знам какво му е направила Ори преди…

Акос се замисли за двама им, Айджа и Ори, вкопчени един в друг върху платформата. Как му беше казала сбогом, сякаш той си отиваше, не тя. И в този миг Айджа наистина си отиде, защото Ори го беше докоснала. Но каква сила имаше допирът ѝ? Така и не я попита.

— Времето ще покаже дали Ризек може да го възстанови — продължи Сифа. — Май Сайра има няколко идеи в тази посока.

— Не се и съмнявам — коментира леко мрачно Киси.

Акос отпи от чая и си позволи да изпита нещо като облекчение. Бяха измъкнали Айджа от Шотет, а Киси и Сифа бяха живи. Намираше известен покой и в знанието, че всички шотетци, нахлули в дома му и убили баща им, вече ги нямаше. Бяха просто клейма върху ръката му. Всъщност оставаше да добави само този за Вас.

Малкият им кораб се завъртя, скривайки Тувхе от погледите им за сметка на космоса отвъд — черен, с изключение на шепа звезди и сиянието на далечна планета. Золд, ако беше успял да запомни правилно картата, което малко го съмняваше. Умът му не попиваше особено добре научните факти.

Накрая Исае наруши тишината, излизайки от камбуза. Изглеждаше по-добре, отколкото преди няколко часа. Косата ѝ беше вързана стегнато и вместо окървавения пуловер носеше чиста риза. Ръцете ѝ бяха измити дори под ноктите. Сега ги скръсти и застана с широк разкрач в края на навигационната палуба.

— Сифа, изведи ни от орбита и настрой автопилота за Щабквартирата на Съвета — нареди тя.

Сифа седна в пилотския стол.

— Защо отиваме там? — попита уж небрежно, но в гласа ѝ прозираше тревога.

— Защото трябва да видят с очите си, че съм жива. — Исае впи в нея студен, преценяващ поглед. — И защото имат килия, в която ще можем да заключим и Ризек, и Айджа, докато реша какво да правя с тях.