Читать «Смъртни белези» онлайн - страница 15

— Няма я — отсече Осех. — Както сами виждате.

— Тувхеецът се има за много хитър? — отбеляза Вас. — Аз пък смятам, че е опасно да се правиш на хитър пред враговете си.

— Несъмнено в главата ти се въртят много глупави мисли — отвърна Осех и някак успя да изгледа отвисоко Вас, въпреки че беше принуден да коленичи против волята си. — Слуга на Ноавек. Ти си като мръсотията под ноктите ми.

Вас заби юмрук в лицето му с такава сила, че баща им се стовари настрани. Айджа извика и се хвърли към него, но войникът, стиснал ръката на Акос, го възпря. Вече държеше и двамата братя, без дори да се напряга, макар че Айджа, навършил шестнайсет сезона, беше почти с ръста на възрастен мъж.

Ниската маса във всекидневната се сцепи през средата, от край до край, и двете половини паднаха в противоположни посоки. Всички дреболии върху повърхността ѝ — стара чаша, книга, няколко парчета дърво, които баща им си беше приготвил за резбоване, се разпиляха по пода.

— На твое място — рече гърлено Вас — бих овладял дарбата си, Осех.

Осех долепи длан до лицето си за миг, после стрелна ръка и сграбчи китката на ниския, белязан шотетец от едната му страна и я усука толкова силно, че охлаби хватката му. Без да губи време, баща им грабна дръжката на меча на потока и я изтръгна от юмрука му, обръщайки оръжието към собственика му, и повдигна вежди.

— Давай, убий го — подкани го Вас. — Има още десетки като него, но синовете ти са ограничен брой.

Устната на Осех беше подута и кървеше, но той облиза кръвта с върха на езика си и надникна през рамо към Вас.

— Не знам къде е жена ми — повтори той. — Трябваше да проверите в храма. Точно тук няма да дойде, ако ви е усетила.

Вас погледна с усмивка меча в ръката му.

— Няма значение — каза на шотетски, надничайки към войника, който държеше Акос с едната си ръка, а с другата притискаше Айджа към стената. — Наш приоритет е детето.

— Знаем кой е най-малкият — отвърна войникът на същия език и отново дръпна Акос за ръката. — Но кой от другите двама е роден втори?

— Татко — извика отчаяно Акос. — Искат да знаят кой е По-малкото дете. Кой от двамата е роден преди мен…

Войникът пусна Акос, но само за да го зашлеви с опакото на ръката си по едната скула. Акос залитна и се блъсна в стената, Киси простена, приведе се над него и замилва с пръсти лицето му.

Осех извика през зъби и скочи в атака, забивайки отнетия меч на потока дълбоко в тялото на Вас, право през бронята.

Вас дори не трепна. Просто се усмихна злобно, хвана дръжката на меча и го изтръгна от плътта си. От раната шурна кръв и попи в тъмните му панталони.

— Знаеш името ми, но не и каква дарба притежавам? — учуди се кротко Вас. — За твое сведение, не усещам болка.

Той отново сграбчи лакътя на Осех, издърпа ръката му към себе си и заби острието в меката ѝ част, разсичайки плътта надолу, докато баща им не застена така, както Акос никога не гo беше чувал преди. Кръв оплиска пода. Айджа изкрещя отново и се загърчи в хватката на войника, а Киси изкриви лице, без да издаде нито звук.