Читать «Оцеляват само силните» онлайн - страница 9

— Може би е използвал страничен път — в резервата може да се проникне откъм долината, откъм Санта Моника, както и от Сънсет Булевард. Очевидно мръсникът е бил отлично подготвен. Ако е използвал кола, то сигурно я е паркирал по-далеч, тъй като по най-близкото шосе не открихме следи от автомобилни гуми. По отдалечените шосета движението е доста натоварено и дори да е имало отпечатъци от гуми, бързо са били заличени. Освен това в търсенето се включили не само хората от спецотряда, учителите и охраната, ами и бащата с цяла група колеги от посолството. Изпотъпкали са всичко като побеснели слонове.

— Нима не са открили никакви улики на местопрестъплението?

— Нищо съществено, освен няколко дълги сламки. От лабораторията твърдят, че са били откъснати от метла. Явно онзи гад е измел пространството около мъртвата.

— Голям чистник, няма що! И педантичен, при това!

Насилих се отново да прегледам снимките, представях си сатанинското лице на убиеца, навел се над бездиханната си жертва. Не, тук Сатаната нямаше пръст — убийствата се извършваха от хора, не от чудовища.

— Няма сексуално насилие — продължи Майло, — съдебният лекар установи, че момичето е девствено. Този случай е различен, Алекс. Когато за пръв път видях снимките, ми хрумна, че малката изглежда досущ като кукла.

— „Нашият човек“ обича да играе с кукли — промълвих и с изненада открих, че гласът ми е прегракнал. — Айрит наистина ли е била бавноразвиваща се?

— В медицинския й картон пише, че е била с незначителни умствени увреждания.

— Как обясняват убийството й — че се е отклонила от пътеката и е станала случайна жертва на психопат?

— Това е едната теория. А според другата убиецът е имал конкретни мотиви, макар и засега неизяснени. Все пак ми се струва доста съмнително, че липсват синини.

— Да предположим, че убиецът е наблюдавал учениците, докато си набележи жертва — започнах да размишлявам на глас. — Дебнел е стадото като хищник и е избрал най-беззащитното същество… И все пак е невероятно, че никой не е забелязал нищо нередно.

Майло поклати глава и посочи папките:

— Всички са били разпитани неколкократно.

— Посещението било ли е предварително уговорено с администрацията на резервата?

Майло кимна и рече:

— Много училища предприемат излети в парка.

— Значи всеки „вътрешен“ човек е знаел за посещението — заключих аз.

— Горобик и Рамос — колегите, които досега бяха натоварени с разследването са разпитали настоящите и бивши служители в резервата и в училището. Алибитата на всички, без изключение, били потвърдени.

— По всичко личи, че тези Горобик и Рамос не са пропуснали нищо съществено.

— Двамата са истински професионалисти, пък и случаят бил от „първостепенно“ значение, тъй като било убито дете на чуждестранен дипломат. Обаче така и не се натъкнали на никакви улики, а миналата седмица по заповед на началството ги преместиха в отдела за издирване на откраднати коли.

— Да разбирам ли, че трябва да работиш за двама? — подхвърлих язвително. — Знам, че те бива, но…

— И аз зададох същия въпрос. Лейтенантът сви рамене и ми рече: „Хей, Стърджис, да не намекваш, че не си гений?“. Според мен единственото обяснение е, че след като екипът е свършил черната работа, израелците не желаят да се дава гласност на случилото се, за да не хрумне на арабските терористи да отвличат децата на служителите в посолството. А ако се питаш защо са решили да поверят разследването на мен… — Той отново сви рамене. — Може би са научили за блестящия начин, по който разкрих убиеца на онази Дивейн.