Читать «Оцеляват само силните» онлайн - страница 10

— Следователно от теб се очаква да се справиш бързо, без излишен шум — промълвих. — Шибана история, нали?

— Адски шибана, Алекс. Случаят е безнадежден. Подозирам, че са ми устроили капан, за да се проваля с гръм и трясък. Лейтенантът непрекъснато се хилеше… — Той забарабани с пръсти по кутията с досиета.

Взех втората папка, която съдържаше стенограмите от разпитите на членове на семейството на жертвата и на учителите. Изпълнени бяха с полицейски жаргон и с много човешка мъка, но не помагаха за разкриване на мистерията.

— Е, какво ще кажеш? — прекъсна размишленията ми Майло.

— Убиецът е човек, който методично планира действията си, после се промъква незабелязано до жертвата си. Вероятно си пада по излетите и живота на открито. Надарен е с физическа сила, допускам, че проявява склонност към сексуален тормоз над деца и към воайорство. Обича рискованите ситуации. Проявява завидно търпение, изчаква най-подходящия момент да нападне жертвата си. Може би педантичен дори в личните си навици. Не е изнасилил момичето, значи изпитва „тръпка“ от самото преследване. Допада му да дебне и да залови плячката си. Да предположим, че наистина е набелязал Айрит. Какво го е накарало да избере точно нея измежду другите деца?

— Уместен въпрос.

— Възможно ли е убийството да е свързано с професията на бащата?

— Той твърди, че смъртта на дъщеря му няма нищо общо с дипломатическата му кариера. Аз пък съм сигурен, че ако убийството беше политическо, израелците сами щяха да го разследват.

— Може би като дъщеря на дипломат е имала достъп до поверителна информация. А умствената й изостаналост е подпомогнала убиеца.

— Горобик каза, че задал същия въпрос на бащата, който му отговорил, че Айрит не е била набелязана, а е станала случайна жертва, че Лос Анджелис гъмжи от убийци психари и че никой не е в безопасност в тази преизподня.

— И тъй като е бил важна клечка, никой не си е направил труда да го опровергае.

— Най-лошото е, че Горобик и Рамос подкрепяли мнението му. Според тях момичето наистина е било убито случайно — някакъв извратен тип го е издебнал, отнел е живота му и после е почистил местопрестъплението. Както ти отбеляза преди малко, за него това е била само шибана игра. Господи, винаги съм потресен, когато жертвата е дете!

Той стана, заразхожда се из кухнята, отвори хладилника, надникна вътре, затвори го и застана до прозореца.

— Успя ли да разговаряш с родителите? — попитах.

— Днес позвъних в посолството, за да си уредя среща с тях.

— Изминали са цели три месеца, а от полицията не са открили нищо — измърморих. — Навярно скръбта на тези хора е прераснала в гняв. Нищо чудно да откажат да ти съдействат.