Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 9

— Няма как, Дана, това е случаят „Нелсън“. Адвокатът на защитата е мръсник. Не искам да си въобрази, че ми прави услуга. Освен това няма други възможни дати. Всеки ден до началото на процеса имаме разпити на свидетели. Трябва да свършим този днес.

— По дяволите, Грант, не можа ли да ме предупредиш по-рано?

— Не ме обвинявай, Дана. Положението е сериозно. Толкова ли е важна тази проклета презентация? Защо просто не я отложиш?

— Ще присъстват трийсет души и Крокет е поканил един потенциален клиент. Не мога да я отложа, той ме държи на мушка, много добре знаеш.

— Виж какво, Дана, не мога да ти върша работата. Не си малка. Оправяй се с Крокет и престани да ми се оплакваш.

— Защо просто не напусна, а, Грант?

Това беше скритият й коз. Без нейната заплата, която бе по-голяма от неговата, той не можеше да си позволи беемвето или къщата в Медисън Парк.

— Почивката свърши. Трябва да вървя. Направи каквото сметнеш за добре.

4.

Дана спря пред покритата тераса на къщата. Стискаше писмата със зъби, подпря пазарската чанта на коляното си, а дрехите от химическото чистене бяха преметнати върху рамото й. Със свободната си ръка разрови химикалките и кламерите на дъното на куфарчето, където трябваше да са забутани и ключовете й. От пробития найлонов навес върху нея и разплаканата Моли капеше вода. Грант бе обещал на дъщеря им сладолед, а Дана не й разрешаваше да яде преди вечеря. С единия си крак затискаше вратичката на кучето, опитвайки се да удържи Макс, четирийсеткилограмовия златист птичар. Вътре телефонът звънеше.

Дана намери ключовете и отключи. Моли бутна вратата.

— Моли, не бутай…

Макс промуши муцуната си през процепа и изхвърча през вратата, като повали детето. Торбата падна от коляното на Дана и покупките се разпиляха, две червени ябълки се търкулнаха по пода в кухнята.

Дана изплю писмата върху масата, предпазливо заобиколи счупените яйца, като притискаше кучето с коляно.

— Мирно, Макс. — Вдигна Моли от земята, опита се да я успокои и грабна слушалката. — Ало?

От другата страна бяха затворили.

Дана закачи дрехите на летящата врата към гостната и сложи дъщеря си да седне на кухненския плот. По бузките на момиченцето се стичаха сълзи; беше одраскало коляното си малко под синята рокличка. Макс започна да ближе жълтъците, сякаш беше гладувал цяла седмица. Мобилният й телефон иззвъня. Дана вдигна, докато утешаваше Моли.

— Дана? Къде си? Преди малко звънях вкъщи.

Плачът на Моли почти заглушаваше гласа на съпруга й. Тя погледна номера на дисплея. Грант се обаждаше от мобилния си телефон.

— Току-що влизам — не скри раздразнението си.

— Защо плаче детето?

— Иска сладолед. Казва, че татко й бил обещал.

— Не ми се карай, Дана. Един сладолед няма да й навреди.

— Мамка ти, Макс.

Кучето бе измъкнало пакет с месо за хамбургери от торбата.

— Чакай.

Дана свали Моли от плота, издърпа Макс за каишката и го избута навън, като затвори вратата. Кучето залая и задраска по вратата. Дана отново взе слушалката.