Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 7

Дана кимна:

— Някоя и друга.

Не беше в състояние да мисли за друго.

3.

След като слезе от асансьора, тя заобиколи през северозападния край на сградата, за да не мине покрай клетката на Марвин Крокет. Промъкна се в кабинета си почти незабелязано и затвори вратата. Бюрото й беше претрупано с юридически документи, договори за сътрудничество и резолюции на многобройните клиенти на „Стронг и Търмонд“. Крокет не спираше да я товари, тласкаше я към границата на възможностите й, опитваше се да я принуди да вдигне ръце, да напусне или просто да се провали.

Нямаше да му достави това удоволствие. Никога в живота си не се беше отказвала от нещо, което е започнала, и не смяташе да прави изключение заради тоя мръсник. Остави куфарчето си на пода, още усещаше убождането на иглата.

Подът потрепери. „За вълка говорим, а той…“ Вратата се отвори със замах.

— Виждам, че си се появила.

Марвин Крокет влезе. С ръста си от метър и седемдесет, сто и десетте килограма и голото теме, шефът й приличаше на топка за боулинг. Той не ходеше, а се търкаляше и идването му винаги се предшестваше от характерен микроземетръс — предупреждение за сътрудниците, че звярът е излязъл от бърлогата си. Надхвърлил петдесетте, Крокет беше мечта за всеки психолог, жив пример за всевъзможни комплекси — нисък, плешив и дебел. Не беше обаче човек, с когото можеш да си правиш шеги. Добре прикриваше излишните килограми под скъпите дрехи и шеметния си успех. Като основен съдружник в „Стронг и Търмонд“ той работеше неуморно — с над две хиляди и осемстотин ефективни часа годишно — и осигуряваше клиенти за фирмата, носещи над шест милиона годишни приходи. Осигуряваше постоянна заетост на Дана и на още дванайсет съдружници, сменяше ги като пристрастен пушач цигарите — всяка година изхвърляше по няколко употребени фаса. Днес беше особено кисел, защото бе поканил на презентацията на Дана един потенциален клиент, когото смяташе да добави към менажерията си.

— Искам да прегледам презентацията ти.

Тя му подаде папката. Слава богу, че Линда бе направила няколко копия. Крокет пое папката, сякаш можеше да го ухапе, седна на креслото срещу бюрото й и набързо прелисти материалите за презентацията. Явно не намери за какво да се заяде, защото затвори папката и измърмори:

— Дон Бърнсайд ще дойде.

Вече шест месеца Крокет ухажваше Бърнсайд като влюбен юноша.

— Знам, Марвин. Вече ми каза.

— Документите на „Фелдман“ също трябва да са готови днес.

— Подадох ги още вчера.

— Първоначалната продажба на акции от „Айвърсън“ е след три седмици.

В понеделник имаше среща с клиента.

— Цялата необходима документация ще е на бюрото ти до довечера.

Крокет изпитваше органична неприязън към Дана. След като роди Моли, тя премина на тридневна работна седмица, поставяйки майчинството над кариерата, което за него означаваше, че не е достойна за тази професия. Другите акционери във фирмата също не бяха доволни, макар и по друга причина. Дана беше изгряваща звезда сред двеста петдесет и петимата съдружници в „Стронг и Търмонд“, от онези млади служители, които началниците показват пред клиентите — красива, способна юристка, която знае кога да погали и кога да удари.