Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 8

Робърт Дугони

След като не намери за какво да се залови, Крокет попита направо:

— Къде беше тази сутрин? Търсих те.

— Трябваше да попиташ Линда. Имах час при лекар.

— Да не би пак да си бременна?

Дана се зачуди дали този човек някога се е замислял над израза полова дискриминация.

— Не, Марвин. Още не съм. Но пръв ще узнаеш.

Крокет кръстоса краката си.

— За какво ходи на лекар?

„Сам си го изпроси“ — жлъчно си помисли тя.

— Ами, получих някои смущения в цикъла, петна… и болки. Реших да се прегледам навреме.

Той почервеня. Изръмжа и се надигна от креслото.

— В пет нула нула да си в заседателната зала — изсъска и излезе.

Дана затвори вратата и седна зад бюрото си. Не знаеше да се смее ли, или да плаче. Списъкът със задачите й за днес се беше разпрострял на три страници. Май по-уместно бе да заплаче. Тя се загледа към снимката на Моли върху една от полиците на библиотеката. При мисълта, че може би има рак, че момиченцето й може да остане сираче, очите й се напълниха със сълзи. Шест години неуморно се беше трудила за двайсет и петимата акционери на „Стронг и Търмонд“, работеше през почивните дни, осигуряваше сериозни приходи, развиваше бизнеса. Мислеше си, че кариерата в една от водещите адвокатски кантори в Сиатъл е сбъднатата й мечта. Раждането на Моли обаче промени всичко. Не знаеше какво да прави. Грант не я подкрепяше. Каза й, че ще имат финансови затруднения, ако тя престане да работи, че няма да успеят да изплатят обзавеждането и вноските за новата къща. Дана обаче се чувстваше виновна към Моли, че се налага да я води на ясли и да работи през почивните дни. Имаше усещането, че лъже дъщеричката си. Че лъже себе си. Затова се отказа от работата като партньор и премина на тридневна работна седмица.

Отделът на Марвин Крокет бе черната дупка, в която фирмата я заточи.

Телефонът й иззвъня и тя натисна копчето на високоговорителя.

— Съпругът ви — обяви секретарката.

— Благодаря, Линда, свържи ме. — Остави високоговорителчето включено. — Здравей, Грант.

— Дана, цяла сутрин те търся — упрекна я той, което потвърди подозренията й, че е забравил за часа й при лекаря. — Слушай, обаждам се да ти кажа, че вземането на показания в Евърет ще се проточи. Свидетелят шикалкави и е донесъл цяла камара бумаги. Няма да успея да взема Моли от яслата. Ще трябва ти да отидеш.

Земята сякаш се разлюля под краката й.

— Не, Грант. Казах ти, че днес не мога. Имам презентация.

— Защо не помолиш Мария или майка си?

— Не мога. Когато ти изяви желание да отидеш, освободих Мария. Майка ми ще играе бридж вечерта.

— Не знам какво да ти кажа, мила.

— Ти се съгласи да я вземеш днес. Уговорихме се преди една седмица.

Съчетаването на програмите им бе сложно като управление на полетите от диспечерски пункт.

— Не може ли друг да направи презентацията ти?

Дана едва сдържа гнева си.

— Това е моя презентация, Грант. Трудила съм се над нея и Крокет вече ми диша във врата. Не можеш ли да прекъснеш разпита и да го отложиш за друг ден?