Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 24

Дана отвори плъзгащата се врата. Лек ветрец развя завесите.

— Ако се беше обадила, щях да приготвя нещо. По работа ли си дошла?

Медина се намираше на отсрещния бряг на езерото Вашингтон, на осем километра от центъра на Сиатъл. Дотам се стигаше по един от двата моста — на шосе 520 или I-90.

— Как е Моли? Как е ангелчето ми?

Майка й се засуети, изглеждаше смутена.

— Моли е добре, мамо. И не съм гладна.

Майка й отвори хладилника.

— Ще приготвя набързо нещо. Искаш ли лимонада? Имам пуйка. А мога да размразя…

— Мамо…

— … пилешко. Може би имам…

— Мамо, престани!

Жената се стъписа и затвори хладилника. Дана съжали за острия си тон. Едва успя да промълви:

— Не минавам случайно, мамо… Имам лоша новина.

Бе изрекла същите думи преди пет години и изражението на майка й показваше, че те още звучат в съзнанието й.

— Нали не си болна? Да не би Моли да е болна?

— Моли не е болна. Хайде, седни.

Майка й плахо отиде при кръглата кухненска маса, на която имаше ваза с рози. Изтегли един стол и седна на ръба му.

— Случи се нещо с Джеймс, мамо. — Думите заседнаха в гърлото на Дана. Тя заплака. — Вече го няма, мамо! Божичко! Няма го!

Майка й се намръщи. Очите й се напълниха със сълзи. Сетне на лицето й се изписа мъка, каквато може да изпитва само майка, току-що научила, че е загубила едно от децата си. Тялото й се преви под тежестта на нещастието.

— Мъртъв е, мамо. Джеймс е мъртъв — изрече Дана и съзна, че до края на живота си ще чува тези думи.

9.

Под сянката на дърветата кухнята бе тържествено сива. Час преди залеза слънцето се беше скрило зад гъстите клони. Дана стоеше до кухненския плот и пълнеше чайника. Загледа се към задния двор. По краката на масата и столовете на терасата се беше появила ръжда. Трябваше да се почисти, възглавничките да се извадят от шкафовете, бялата тента да се разпъне. В дома на семейство Хил на брега на езерото Вашингтон отново щеше да има голямо събиране. Католическо погребално бдение с много храна и алкохол.

Дана се обади на когото трябваше. Всеки искаше да поговорят, любопитстваше, но тя не знаеше нищо, а и нямаше желание да обяснява. Предлагаха да й помогнат в приготовленията. Тя учтиво отказваше. Обадиха й се няколко репортери. Дана отказа да обсъжда случая с тях. След като приключи с обажданията, изключи телефона. Майка й лежеше в спалнята на горния етаж, вратата в дъното на коридора беше затворена. Когато чу новината, едва не припадна. Ако Дана не я беше подхванала навреме, тя щеше да падне на земята. Дана почти я занесе до спалнята й. После се обади на семейния лекар Джак Портър, който веднага се отзова. Даде на майка й успокоително.

Горещата вода преля от чайника и опари ръката й. Дана спря чешмата, отля малко и по навик се обърна към мястото, където навремето бяха котлоните, но сега имаше само плочки. След смъртта на съпруга си майка й бе променила обзавеждането в кухнята и трите бани в къщата. Печката — огромно чудовище с осем котлона и фурна, в която можеше да се готви за цял полк — сега стоеше самотна в центъра на помещението под аспиратор, от който висяха тенджери и тигани. Дана не проумяваше защо майка й се е захванала с това преобзавеждане, след като живееше сама. Сега започваше да разбира. Вдовицата имаше нужда от нещо, с което да запълни времето си — дреболии, върху които да се съсредоточи. Приготовленията за погребението на Джеймс и разговорите с полицията бяха единственото, което я поддържаше сега.