Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 25

Постави чайника на котлона. Той се запали с леко изпукване и замириса на газ. Синкаво-жълтеникави пламъчета облизаха дъното на чайника. Чу скърцане на гуми по чакъла на алеята и отиде до прозореца. Синьото беемве спря до нейния експлорър. Гранд слезе и свали Моли, която ядеше шоколадов сладолед. Личицето й бе изцапано, по синята й рокличка имаше петна. Дана погледна часовника си — дъщеря й нямаше да вечеря. Тя поклати глава. Изведнъж това й се стори страшно маловажно.

Дана излезе на двора. Моли грейна, с изцапаните си с шоколад устни приличаше на клоун.

— Мамо.

При вида на дъщеричката си младата жена се просълзи. Клекна и я прегърна. Когато се изправи, Моли попита:

— Защо плачеш, мамо?

Дана избърса сълзите си.

— На мама й е мъчно, слънчице.

— Не бъди тъжна, мамо. — Вдигна недоядения сладолед. — Искаш ли малко? Мога да ти дам.

Дана отхапа малко.

— Нали вече не ти е мъчно?

Майката се усмихна.

— Още ми е мъчно, слънчице.

— Къде е моето момиченце? Къде е моята Моли?

Дана се обърна. Майка й излезе от кухнята по бял пеньоар и пантофи. Косата й се развяваше, освободена от обичайния й кок. Гримът не скриваше подпухналите й и зачервени очи.

— Мамо, защо не лежиш?

Майка й мина покрай нея и протегна ръце.

— Къде било детенцето? Здравей, ангелче.

— Здравей, бабо.

Кати Хил прегърна момиченцето.

— Имам сладолед, бабо.

— Да, ангелче, виждам — прошепна тя със затворени очи.

— Здравей, Кати — каза Грант.

Жената кимна, без да го погледне.

— Здравей, Грант.

— Много съжалявам. Много съжалявам за Джеймс.

— Благодаря. — Тя вдигна Моли. — Хайде, ангелче, да се качим горе да ти прочета някоя приказка.

— Баба е тъжна.

— Да, ангелче, баба е много тъжна.

— Защо?

Щом майка й се прибра в къщата, Дана се приближи до Грант и го прегърна, зарови лицето си в колосаната му бяла риза и заплака на рамото му. Ароматът на одеколона му „Армани“ я обгърна и докато той я галеше по главата, тя най-сетне си позволи да даде воля на чувствата си. След малко се отдръпна и избърса сълзите си. На ризата му бе останало петно от грима й.

— Благодаря, че я доведе — прошепна сподавено.

Той кимна и й подаде кърпичка.

— Щях да я гледам, ако нямах толкова много работа.

Дана се изкашля и издуха носа си.

— Искам да е с мен. Тя е добра терапия за мама.

Грант погледна към прозореца на втория етаж и попита:

— Как го прие тя?

— Както очаквах. Доктор Портър й даде успокоително. Можеш да се качиш да поприказвате.

— Няма да е много уместно. Само ще я разстроя още повече. Все не мога да намеря правилните думи, когато говоря с нея. Знам, че не ме харесва много.

— Искам да останеш, Грант.

Той отново я притисна до себе си и за момент Дана се почувства както навремето в университета, преди жаждата за повече печалба, влияние и клиенти да изкриви мисленето му. Преди ежедневните борби и конкуренция да го направят сприхав, намръщен и сърдит. Адвокатската професия го беше променила, превърна го в циник. За него всеки човек беше мошеник, всяко твърдение — лъжа. Всеки използваше правосъдието, за да се облагодетелства, а не да защитава правата си. Законът бе оръжие, всяка стъпка бе тактически ход срещу противниците с единствената цел — да нанесе някакви поражения. В стремежа си да се издигне Грант й завиждаше, сякаш нейният успех бе изневяра към него. Дана се опитваше да го успокои. Рядко говореше за работата си и вечер се стараеше да обсъждат само неговата кариера и случаите, по които той работеше. За известно време това подейства, но раждането на Моли отново обърна всичко. Тя нямаше достатъчно време да бъде едновременно добра съпруга, готвачка, шофьор, момиче за всичко, адвокат, майка и да подхранва мъжкото му самолюбие. В отговор Грант работеше все повече и повече, все по-често си намираше поводи да остава до късно. Нямаше как да не види приликата с баща си. Тя се питаше дали няма друга жена.