Читать «Тъмна дарба» онлайн - страница 26

След малко се озовахме отвън сред влажния пролетен въздух. Вдишах дълбока глътка ситен като мъгла дъждец и преглътнах горчивината. Трябваше да разсъждавам трезво. Да преценя ситуацията. Ако ме водеше навън, за да ме разстреля, и възнамеряваше да го свърши сам, лесно можех да го надвия. Не там беше проблемът. За жалост, нямах представа как да преодолея електрическата ограда, нито пък къде се намирах.

Когато ме бяха довели в Търмънд, познатата обстановка ми бе подействала по-скоро успокоително, отколкото носталгично. Западна Вирджиния и Вирджиния не са толкова различни, колкото обичат да изтъкват жителите на Вирджиния. И на двете места има същите дървета, същото небе, същия противен климат - или те кваси дъждът, или лепнеш от влажния въздух. Е, не беше изключено изобщо да не се намирахме в Западна Вирджиния. Но едно от момичетата в моята колиба се кълнеше, че е видяло табела ДОБРЕ ДОШЛИ В ЗАПАДНА ВИРДЖИНИЯ по пътя към лагера, затова всички го приемахме за даденост.

Войникът бе забавил крачка, спазвайки моето жалко темпо. Веднъж-два пъти се подхлъзна на калната трева и едва не се прекатури пред очите на колегите си в Контролната кула.

Щом видях Кулата, оковите на страха, които влачех след себе си, като че ли удвоиха тежестта си. Самата сграда не изглеждаше особено внушително; наричаха я Кулата единствено защото стърчеше като счупен пръст в море от едноетажни дървени бараки, подредени в кръгове. Електрическата ограда образуваше най-външния кръг и бранеше света от нас, изродите. Колибите на Зелените съставляваха следващите два кръга. На Сините - следващите два. Преди да ги отведат незнайно къде, малобройните Червени и Оранжеви живееха в най-вътрешните кръгове - най-близо до Кулата, за да ги държат под око надзирателите. Но след като един Червен беше взривил колибата си, ги преместиха по-надалеч и използваха жилищата на Зелените като буферна зона, в случай че истински опасните индивиди опитаха да достигнат оградата.

Брой опити за бягство?

Пет.

Брой успешни опити за бягство?

Нула.

Не знам Сини и Зелени да са правили опит да избягат някога. Отчаяните, жалки опити за бягство досега бяха организирани от малки групички Червени, Оранжеви и Жълти. След като ги хванеха, не се връщаха.

Но това беше в ранните дни, когато имахме възможност да общуваме с другите цветове и преди да ни разместят. Освободените колиби на Червените, Оранжевите и Жълтите бяха прехвърлени на Сините, а новопристигналите Зелени, най-многобройната група досега, заеха техните. Лагерът се разрасна до такава степен, че управниците се принудиха на направят график за ползване на столовата - хранехме се на смени, разделени по цвят и пол. Въпреки това едва успявахме да се съберем на масите. От години не бях виждала отблизо момче на моя възраст.

Не си поех въздух, докато не подминахме Кулата и не ми стана напълно ясно накъде ме води войникът.