Читать «Последният патриот» онлайн - страница 89

Решавайки, че мъжете и колата не представляват заплаха за него, той не им обърна внимание и отново се замисли за книгата.

Малко по-нататък опелът зави зад ъгъла и изчезна от погледа му.

Глава 46

Когато Дод стигна до ъгъла, той беше дошъл до заключението, че ако Никълс и книгата не бяха напуснали вече страната, това щеше да се случи много скоро. Обмисляше как може да спре това, когато кожата на тила му изведнъж настръхна.

Нямаше значение дали първо беше видял паркирания до една друга кола опел или насоченото към главата му дуло на автомата МР–5А2, марка „Хеклер & Кох“, защото инстинктите му вече бяха влезли в действие.

Коленете му се подгънаха, сякаш задействани от някаква механична сила, и цялото му тяло потъна надолу. Десният му юмрук експлодира напред и се стовари в тестисите на нападателя му. Сега, когато единият от северноафриканците беше превит на две, Дод грабна пистолета на другия и изви китката му напред. Тялото на мъжа последва посоката и в това време наемният убиец извади светкавично пистолета си със заглушител и го простреля зад ухото, убивайки го на място.

Извърна се, тъкмо когато другият насочи оръжието си към него, и изпрати един куршум точно под носа му. Това беше перфектен спектакъл на смъртта, за който малцина бяха по-добре подготвени от Дод.

Когато и вторият труп се строполи на земята, дишането и сърцето на наемния убиец вече са бяха върнали към нормалния си ритъм. Убийствата нямаха емоционално въздействие върху Дод, за него те бяха просто нещо физическо.

Погледна нагоре и надолу по улицата. След като установи, че няма свидетели, тръгна към работещата кола и отвори багажника й. Сетне, един по един, натовари мъртъвците вътре заедно с оръжията им.

Прерови джобовете им и от намерените документи разбра, че двамата са агенти на Renseignements Generaux и са работели за Отдела за борба с радикалните ислямисти, натоварен да следи джамиите във Франция.

Дод затвори капака, отвори вратата на шофьора и се вмъкна вътре. На задната седалка имаше две чанти с високо технологична апаратура за наблюдение. Между двете предни седалки имаше малък компютър, известен в полицейските среди като МИТ, или Мобилен информационен терминал.

Като при всяка полицейска кола МИТ-компютърът беше вързан към безжична мрежа, която позволяваше на агентите на Ер Же да проверяват имена, снимки и всякаква друга информация, а също и да изпращат съобщения в управлението си.

Дод прегледа последната серия от съобщения. Двамата агенти, които току-що беше убил, бяха натоварени със задачата да наблюдават джамията „Билал“ и да заснемат с видеокамера поклонниците, които излизат оттам след петъчните молитви. Те бяха тръгнали към джамията след съобщението, че в района й е имало престрелка.

Убиецът все пак беше подценил френските власти. Той знаеше, че Ер Же не разполагат с достатъчно персонал, за да наблюдават всекидневно всичките 1700 джамии и мюсюлмански светилища, и затова след като беше огледал джамията, преди да влезе в отсрещното кафене, и не беше видял никого, предположи, че „Билал“ просто не е била в списъка на Ер Же за този ден.